 |
|
|
|
|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ Данте среща в същия ров фалшификатори от друг вид. Един грешник захапва Капокьо, който дава на Данте някои сведения. После Данте среща грешници, които са се провинили в правене на лъжливи пари и които, наказани с водна болест, страдат от бясна жажда за вода. Между тях пред поета се явява мастор Адам от Бресшия. Най-сетне Данте, среща грешници, които са се провинили, като са изменили на истината чрез лъжа. Те страдат от люта треска, Песента свършва с комическа препирня между мастор Адама и гърка Синон.
Кога Юнона, зарад Семеле*1,
цял род тавански люто е мразила
и неведнъж терзала го е зле,
на Атаманта*2 лудост е пратила
кога жена си един ден срещнал,
коя два сина за ръка водила:
„Подайте скоро мрежа, рев падал,
с лъвчета лъвица иде срещу мене“,
и той сграбил Леарка там без жал,
в въздуха завъртял го с озлоблене
и го ударил о една скала;
а майката със другий син спасене
от жребий лют в вълните е нашла.
И пак кога, след дългата обсада,
постигна Троя горда участ зла,
ас царството и царский род пострада.
Хекуба*3, не престала още да ридай
за Поликсена, мила щерка млада.
видяла Полидора в чужди край
убит без милост; от полуда бясна
тогаз кат куче зела тя да лай,
тъй подивяла майката нещастна.
Но нито в Тива, нито в Троя бяс
така свиреп и злоба тъй ужасна
не е видял бил никой в никой час,
било над зверове, било над люде,
каквито тука с трепет видях аз,
кога два духа бледни, същи луди,
спуснаха се да хапят кат свиня,
кога от кочина се вън прокуди.
Един стисна Капокьо, кат змия
за шията захапа го с зъбите
и го свали на твърдата земя.
А Грифолино, с бледен страх в очите,
каза ни: „Скики*4 бесний е това,
лудей и мир не дава на душите.“
На грешника отвърнах с тез слова:
„От другата оназ душа лудешка
страх ако нямаш, за вина каква,
кажи ми, тя търпи тук казън тежка?“
А той: „Духът на Мира*5 виждаш ти,
коя, против природата човешка.
с баща си в плътен грях стъпи,
и да извърши свойто злодеяне,
под други вид при него се яви.
Владетел на кобила за да стане,
стъкмил е другий пък под чужди вид,
без срам и страх лъжливо завещане.“
Когато бесните, с бяг страховит,
далек от мене в мрака отърчаха,
във други взрях се с поглед жаловит.
Очите ми неволно над един се спряха,
кой съща лаута изглеждал би,
йод него два крака да не стърчаха.
Хидропизия, що отвън личи
и прави, над корем подут, главата
като кратунка суха да стърчи,
държеше му отворени устата,
като на трескав, който цял гори
и все вода бълнува му душата.
Погледа и уста за реч разкри:
„О вий, кои без казън сте във Ада,
къде не влизат никога зари,
погледайте как мастор Адам*6 страда.
Имал съм всичко горе. в мрачний Ад
за капчица не правят ми пощада.
Тез ручеи, които се струят
и спускат се към Арно, по полите
на Казентинский хълм, потънал в хлад,
стоят ми постоянно пред очите
и мъчат ме по-страшно с своя изглед мил
от болката, що суши ми гърдите.
Така с местата, де съм съгрешил,
си служи правдата неумолима
и с жалби люти мъчи дух унил.
Ромена там е. С дерзост непростима
фалшиви флорини там стъкмих
и туй на смърт всред пламъци прати ма.
Но сладкоструйний Бранда*7 не дал бих,
да зърна тука Александра, Гвида
ил брат им, кой е грешен като них.
Един уж тука бил. Но как да вида,
че плаща вече своята вина?
Със тоя лош недъг къде да ида?
Да можех да направя стъпчица една
в сто годин, щях веднага да замина,
макар да има мили в дължина
до единайсе хиляди тази долина,
а нашир полвин миля е едва.
За тях съм тук всред таз пасмина:
по техни увещанья и слова
монети сякох с примес три карата,
и си изпати горко таз глава!“
Казах му: „Двама грешни, на земята,
до теб се гърчат страшно и димят
кат зиме, кога мокра е ръката.“
Отвърна той: „Найдох ги, че седят
от първий ден така все приковани,
и мисля, вечно тука ще лежат.
Единия е оназ*8, коя, в желане
престъпно, отзив като не нашла,
е набедила Йосиф в злодеяне.
Синон*9 е другий, кой измама зла
извърши в Троя. Имат треска жежка,
затуй димят им бледните тела.“
Единни дух, от яд за таз бележка,
че мастор Адам го позори тук,
цапна го по корема с ръка тежка;
като от тъпан чу се силен звук.
Адам отвърна тутакси с плесница
по образа, при всичкий си недъг.
„Не гледай, рече той, че в таз темница
нозете ми от болка зла не се движат,
обаче волно движа таз десница.“
„Както, кога лош сън ни се яви,
отвърна гръка, бръз не бе в ръцете;
а бързи бяха — пари да ковят.“
Адам каза: „Да, прави си, дух проклети,
но в Троя тъй не говори,
когато се кълнеше в боговете.“
„Я гледай, за какво ще ме кори! —
каза Синон. — А ти какво направи?
При туй и други грехове стори.“
Отвърна други: „Спомни, грък лукави,
за коня и коварний си разбой,
с кои в цял свят с безчестье се прослави.“
„От жажда да не найдеш ти покой
докрай, извика гръка с озлобление,
и плуй с корема тоз, подут от гной.“
„В хули бесът ти търси облекчение,
каза Адам; да, жаден съм, подут,
но туй за теб какво е утешение?
Недъгът твой по малко ли е лют?
Теб целий треска огнена гори та,
за капчица заскачал би кат луд.“
Вслушал се бях в таз свада ядовита,
кога учителя, кой бе мълчал,
обърна се към мене с реч сърдита:
„Но стига веч, за тебе ми е жал;
повярвай, мен самому чудно става,
че иощ от укор съм се въздържал,“
Кога така чух да ме порицава,
неволно на лице ми срам изби
и в паметта ми досега остава.
Както, кога лош сън ми се яви,
желаем, спящи в смутно възбуждене,
да бъде сън сънят, що ни грози,
така в страха ми ставаше и с мене.
Аз прошка исках, а не мислех пак,
че искам прошка, извинене.
Учителят каза ми с език благ:
„По-малък срам по-тежък грях изтрива;
в тъга не падай, но бъди по-як,
и чуйш ли нявга тълпа нечестива,
че кара се, за мене си спомни;
защото, който в препирни такива
наслада търси, себе си петни.“
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ТРИЙСЕТА
[*1 Юнона (гр. Хера), Зевсова съпруга, е мразила Тива и целия тивански род, защото Зевс се е бил влюбил в Семеле (Семела), дъщеря на Кадъм, основателят гр. Тива, и е бил добил от нея Бакх (Дионис).]
[*2 Атамант, цар тивански, е бил дотолкова побеснял, че като видял един ден жена си, Ино, сестра на Семела, която отишла към него, като държала по за една ръка двете си деца, сторило му се, че иде насреща му лъвица със своите лъвчета, сграбил едно от децата, по име Леарх, завъртял го като прашка и го ударил о един камък; от отчаяние майката се удавила с другия си син.]
[*3 Хекуба, царица на Троя, съпруга на Приам, след разрушението на Троя е видяла дъщеря си Поликсена, принесена като изкупителна жертва на гроба на Ахил. Отпосле, когато е била откарана като робиня на тракийските брегове, случило й се да види сина си Полидор, убит от Полинестор. От голяма горест тя изгубила ум и почнала да лае като куче, а преданието прибавя, че наистина е била преобразена на кучка.]
[*4 Джани Скики, от рода Кавалканти, е можел твърде много да уподобява други лица. След смъртта на Буозо Донати, човек доста богат, в угода на един далечен негов роднина и за една хубава кобила, легнал в постелята на умрелия и продиктувал едно лъжливо завещание във вреда на истинските наследници. Според някои тълкуватели той бил удушил предварително болния. Както и на други места в „Ад“ едни грешници служат за мъчене на други.]
[*5 Мира, която се е влюбила в баща си Синира.]
[*6 Мастор Адам от Бресшия е бил познат със своето изкуство да отлива и обработва метали. По желание на роменските графове Гуидо, Александър и Агинолфо, той направил фалшиви флорини, които са били пуснати в обращение в голямо количество. Най-сетне обаче един ден, когато мастор Адам харчил от тях в Флоренция познали ги, че са фалшиви, и той бил хванат, осъден и изгорен жив. Роменските графове се властвували в Казентин, планинска местност между Флоренция и Болония, от която извират многобройни рекички, които се втичат в Арпо и споменът за които тъй много мъчи мастор Адама, осъден на вечна жажда в пъкъла. йена е бил замък в Казентин, днес разрушен.]
[*7 Мастор Адам, озлобен против казентинските графове, за които е осъден на вечни мъки, би искал да види и тях в Ада, но удоволствието, което това би му доставило, той не би го разменил с насладата да може да утоли жаждата си от Бранда, хубав и изобилен извор до град Спеца и от който е получила името си градската порта, до която се намира. Според други тълкуватели касае се за друг извор пак под същото име, недалеч от Ромена, който, ако и да е но-малко познат, е бил по-близък за поета, който е бил там изгнаник. По-естествено е и за самия мастор Адам да мисли за тоя извор, недалече от който е претърпял смъртно наказание.]
[*8 Жената на Потифар.]
[*9 Синон е заблудил с лъжи и измами троянците, за да паднат в капана, която им е била устроена от гърците чрез Троянския кон.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
|
|
| Vote! |
|
|
|
|
