|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ Поетите пристигат на моста, който се надига над десетата долина, дето плачат поразени с грозни болести ония, които са се провинили във фалшификации. Данте и Виргилий минуват отвъд моста, за да ги видят по-добре, и срещат алхимици, между които двама, Грифолино и Капокио, привличат вниманието на Данте.
Пред тая кръв и рани страховити
тъй силно бях покъртен от печал,
че сълзи идеха ми на очите.
Но вожда ми каза: „Защо си взрял
очи в тез сенки обезобразени?
И в другите долини си видял
клетници, кои будят съжаление.
Защо се спираш тука или пък
броиш ги? Тоя ров, узнай от мене,
е левги двайсет хиляди на кръг;
но длъжни сме да бързаме, луната*1
под нази е, а пътя ни е длъг.“
„Да би узнал, казах, защо в тъмата
се взирах, би допуснал да се спря:
дълбока жалост ми трогна душата.“
Но в думите ми никак се не взря,
заминал бе напред по пътя трудни.
в кой неведнъж от страх сърце примря.
„О вожде, из тълпите многолюдни —
подзех, кога до него вече бях, —
до мен одеве долетя глас чудни,
по кой познах, че зарад тежък грях
тук дух от мойта кръв се изтезава
и затова така се взирах в тях.“
„Не бива твоя ум да го смишлява, —
отвърна той, глей друго околвръст:
той нека с своя жребий се разправя.
Видях го преди малко та ми, с пръст
към тебе заканително замери
и грешник чух един, кой с глас чевръст
обърна се и го нарече Жери*2.
Не чу ти: беше се вгледал тогаз
във онзи, кой Хенриху изневери.“
„От смърт насилствена, отвърнах аз,
умрял е той, а отмъщение
не е получил и до тоя час;
затуй навярно гневен е към мене
и мълком ме отмина като враг;
туй пълни ме с по-силно съжаление.“
Стигнахме тъй докрай скалистий бряг,
под който зее ямата последна,
но види се едва от гъстий мрак.
Когато се наведох да погледна
и в страшний ров, през мрачния въздух,
съзрях на грешните тълпата бледна,
такива горки вопли аз зачух,
кои ме поразиха с отчаяние:
изтръпна в мене и сърце, и слух.
Как страшно би било да бяха сбрани
от Валдекяно*3 и Маремский край*4
вкуп лете всички болни с своите рани!
По-страшен е тоз дол, над кой витай
воня като от трупове изгнили,
коя не може никой да изтрай.
Когато, с премалели от скръб сили,
спуснах се по крайбрежната скала,
видях по-ясно долу с дух унили
таз бездна, де за мрачни им дела
е Божа висша правда отредила
на всички подправачи казън зла,
В Егина са били таквиз патила,
кога е боледувал цял народ
и чума гад и люде е морила,
та диря не остало от живот,
а пак възникнал е, според певците,
от мраве семе нов човешки род.*5
Тъй грешните прострени бяха в тмите;
едни лежаха гърбом, други по корем,
а трети си допираха плещите,
Вървиме ний и вред, де поглед спрем,
все виждаме тела, покрити с рани,
като по врат, претъркан от ярем.
Два грешника, един до друг опряни,
не ми излизат от ума до днес:
те бяха като с струпеи облени
и без почивка дръгнеха се с бяс,
но без да найдат облекчение,
и от сърбеж те падаха в несвяс.
С нокте отлюпваха до изтощение
те свойта краста, както люпят с нож
от риба люспите стопанки — жени.
„О ти, кой кожата си в тая нощ
раздираш сам с ръцете като с клещи,
към едного възви се моя вожд,
дано за своите болки тъй горещи
нокте запазиш вечно! Обади,
италианци има ли в тоз дол вонещи?“
„И двама нас под светлите звезди
земя италианска е родила —
отвърна грешний с сълзи на очи. —
Но кой си ти, кой гледаш тез патила?“
Каза им вожда: „С този, кой е жив,
дошъл съм тук, да види, с Божа сила.
доколко ваший жребий е горчив.“
Веднага грешните се раздвоиха
и с трепет, ведно с други, и страшлив,
и любопитен поглед в мене впиха.
Тогаз до мене вожда приближи
и рече ми: „Виж как се вторачиха:
по воля своя нещо им кажи.“
Постъпих тъй по негово желане:
„В света дано се спомен продължи
за вас и много време да остане!
Кои сте вие и от кой сте род?
Но нека вашто горко наказане
не бъде за мълчанье вам повод.“
Единни тогаз чака начена:
„В Арецо аз получил съм живот,
Погуби ме Алберто от Сиена,
но туй не е причина, че сега
тук тежка участ мен е отредена.
Еднаж се хвалех просто на шега,
че тайна зная да летя в въздуха;
от слабоумье той падна в тъга,
безмерна жалба в него се раздуха
да може мойта тайна да узнай;
таз жалба се обърна в злоба глуха:
понеже не направих, що желай,
на смърт осъди ме съдья угоден
и в пламъци намерих жалък край.
Алхимик бях, затуй съм тук проводен
от Мшюс, кой без милост съд твори:
пред него плач, молби са труд безплоден.“*6
Казах тогаз: „Под светлите зари
с синезци кой се мери по тщеславе?
Те френците надминуват дори!“
„За Стрика твоите думи не са прави,
извика други грешник, и до днес
с умерени разноски той се слави.
Никола също, кой по славна чест
открил е свойствата на карамфила
и в ястията внел е вкусен смес;
а също и оназ дружина мила*7,
в коя погълна Качя цял имот,
пък Абельято своя ум и сила.
А искаш ли да знайш, но тоз повод,
кой тъй против синезци ти помага,
в мен вгледай се добре под твоя свод:
Капокьо*8 ще познаеш ти веднага.
Метали там лъжливи съм правил,
и ще се сетиш, с памет за мен блага,
че горе съм добра маймуна бил.“
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТ
[*1 Изминало е една нощ и половин ден, откогато поетът се е намерил в леса до точката, докъдето е стигнал сега тука с Вергилий, било е пълнолуние, когато се е намерил в леса, цяла нощ е вървял от леса до хълма, на заранта е влязъл в Ада, а сега луната е на Надир, под нозете на поетите, часът около един подир пладне, зет на италианския кръгозор. Вергилий напомня да бързат, защото е трябвало да изминат целия Ад преди да настъпи нощ.]
[*2 Жери дел Бело, от рода Алигиери, е бил предателски убит от едного от рода Сакети, а никой от Алигиери не е бил отмъстил за него. Подир тридесет години само отмъщение е нанесъл за него един негов внук, който е убил един член от рода Сакети, пред самата му порта на дома му. Бил е играч и фалшификатор на пари, но защото е сеял раздори, което е станало причина да го убият, поетът го поставя в деветия ров, защото е бил фалшификатор, говори се за него и в тая песен.]
[*3 Валдекяна, долина от Средна Италия, през която минава река Кияпа, която е била известна едно време със своя нездрав климат, сега е една от най-плодородните тоскански области.]
[*4 Маремектия край, местност между Пиза и Сиена, също така известна със своя нездрав климат и където и досега климатичните условия не са напълно подобрени.]
[*5 Според поетите след чумата, която е върлувала в Егина, остров до Пелопонес, където са загинали и човеци, и животни до най-малкия червей, човешкият род, по молба на Еака, се е бил възродил изново от семе на мравки. По тая причина жителите на острова са били наречени мирмидони от мирмикс, мравка.]
[*6 Грешникът, който говори, е Грифолино, алхимик, който се славил, че знае да лети и обещал да научи на това изкуство някой си синезец, Алберто, който е минавал за внук, а е бил всъщност син на сиенския епископ. Понеже не изпълнил обещанието си, го наклеветил пред баща си, който накарал да го изгорят жив като магьосник. Минос обаче му е отредил да се мъчи в той дол не за греха, за който е бил изгорен жив на земята, а защото е бил алхимик и като такъв е правил лъжливи пари.]
[*7 Всички тия лица, за които с ирония се говори тука, са съставлявали в Сиена една весела дружина, която се е била прочула със своя голям разкош и лудешки разсипничества. Абалято се славил, види се, между другарите си със своята духовитост. Никола е въвел обичай между друго да се пекат фазани на огън от карамфил, който е струвал тогава много скъпо.]
[*8 Капокьо, от Флоренция, е бил познат с Данте, заедно с когото, казват, е изучавал естествените науки. Той е умеел чудесно добре да уподобява разни лица, така че не е било възможно да се разпознае от лицето, което е уподобявал. Най-сетне е взел да уподобява и скъпоценни метали, за което е бил изгорен жив в Сиена.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
