 |
|
|
|
|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ Като се покачват на скалата, поетите стигат над осмата яма. Тя е осветена от безбройни пламъци, във всеки едни от които се крие по един грешник. Тук се наказват ония, които с измама и коварни съвети са причинили щета другиму. От един от тия пламъци, който се раздвоява на два езика, се показват Диомед а Одисеи, който, по молба на Виргилия, разказва своите приключения и своята смърт.
Ликуй, Флоренцио, понеже слава
така голяма си добила ти,
че твойто име шумно огласява
дори и адските тез тъмноти!
Петмина аз срещнах между крадците,
отгледани на твоите гърди.
От срам червят се моите ланити,
а туй навярно теб не величай;
и ако утринния сън с зарите
на истината е изткан, то знай,
че скоро ще възрадваш с беди нови
ти всеки, който тебе зло желай.
Отдавна да те стигнат са готови,
но нек по-скоро дрънне тежкий час:
сърце ми те по-люто щат отрови,
кога в по-стара възраст стигна аз.*1
Тръгнахме ний оттам, де тъмнината
на край долът увлякла беше нас,*2
Пръв вожда се покачи на скалата,
и аз вървях след него, уморен,
и си помагах всякога с ръката.
това, кое видях, до днешен ден
сърце ми горко с скръб и страх смущава
Бог дарба, ако е присъдил мен,
нек тоя страх я сявга направлява
по правий път на добродетелта*3!
Когато лете вечер наближава.
преди да стигне нощ и темнота,
и бяга пред комарите мухата,
орача се подпира на плета
и с очи, устремени към полята,
безброй светулки гледа, че блестят
там, де са нивите му и лозята.
Така светеше с пламъци долът,
над който бяхме ний сега стигнали.
Кога с пророк Илия, в дивен път,
конете са в небето полетяли,
за Елисей, кой ослепен е бил
от туй видение, са те блестял и
кат плам, нагоре кой се е движил.*4
Тъй пламъците тука се движеха
и всеки пламък грешник бе увил.
На моста едри камъни стърчеха,
по-харно за да видя, там стъпих;
скала една внезапно да не бяха
ръцете ми хванали, паднал бих.
Дор в пламъците взирах се с вниманье,
учителя със глас каза ми тих:
„Туй духове са: тук за наказанье,
увити в пламъци, безспир вървят,
обзети от най-горко отчаянье.“
„Това мина и мене през умът —
отвърнах, — но защо се раздвоява
нагоре онзи пламък там в долът?
Той тука онази клапа наумява,
де Полиникс е турен бил наред
със Етеокла.“*5 — „Там се изтезава,
каза ми три, Улис и Диомед:
тук в Ада свързува ги Боже мъщенье,
както свързвала ги е злост навред.
Тук заедно оплакват с съкрушенье,
измамата коварна с коня мним,
кой път стори, по кой, по Боже щенье,
мина родоначалника на Рим*6.
Наказани са, дето Деидама*7
оплаква още своя мъж любим,
отлъчена от него със измама;
а също, че откраднаха Палас,*8
таз казън е достигнала тях двама.“
С молба към вожда се възвих тогаз:
„Певецо, ако в свойто наказане
не са загубили човешки глас,
кога при нази приближат, желане
горещо да ги чуя гори.“
Отвърна тутакси: „Това ще стане,
но слушай само и не говори:
те гърци са и страх ме е, че няма
ответ теб никой да ти подари;
с тях приказка веднага ще подема.“*9
Кога по-близо се яви до нас
рогатий пламък с светлост по-голема,
към тях тъй възвиси поета глас:
„О вий, кои живейте тук, увити
в един и същи пламък, ако вас
заслужено трогнали са песните,
кои в подзвездний свят съм горе пял,
тук моля ви ответ да ми дарите.
Нек каже онзи, кой се е скитал,
къде загатна, в кои страни диви?“
Веднага, кат че вятър бе повял,
Високий връх на пламъка двугриви
почна да се люлей насам-натам
и глас от него прозвуча звънливи,
кой ясно тез слова изпрати нам:
„Кога успях да бягам от Цирцея*10,
коя година задържа ме там,
де близо има град, кой от Енея
отпосле от Гаета*11 бил назван,
от страх от нова някоя затея,
с дружина слаба, с кораб окован
набързо тук тръгнах по морски бездни,
с премеждия и бури в люта бран.
Ни мисъл радостна за син любезни,
ни благочестие към стар баща,
ни обич към жена, която чезне,
оставена в горчива самота,
не победиха жаждата у мене
да видя свят, народи, доблестта,
пороците им, тяхното живене.
Ведно с испанските на Мавра злий
изходих бреговете аз засмени
и всички острови, които мий
това море с вълните си немирни.
С косми веч побелели бяхме ний,
след толкоз мъки, скитанья безспирни,
кога стигнахме теснините тез,
де на света границите най-дирна
положил е безсмъртний Херкулес*12.
На малката дружина, коя верна
остала бе в добра и в лоша чест,
казах тогава: «С храброст безпримерна
през хиляди стигнахте вий беди
дотук, де тъне слънцето в нощ черна;
на малкото, що ви остават дни,
завидна ще ли отречете слава,
да видите онези йощ земи
зад слънцето, де люд не обитава?
От род сме ний такъв, за кой е срам
бездушно като скот да прозябява:
живот Зевс гръмовержец дал е вам,
за слава и за знанья да ламтите.»
От доблестен одушевени плам,
в часа платна разтвориха момците:
отплувахме към запад по мой знак.
На полюс нов се виждаха звездите,
а тез от наший полюс бяха в мрак.
Пет пъти месеца на небесата
бе вече подновявал светъл зрак,
кога далек яви се в тъмнината
висока планина*13, каквато аз
не бях виждал. На всички ни душата
от радост озари се в тоя час,
но много скоро в плач се тя обърна;
защото вихър бесен с страшен глас
подигна се внезапно в нощта чърна
и мачта и платна като сломи,
кораба слаби в бездната превърна
и смърт найдохме в морските вълни.“*14
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ
[*1 Понеже във Флоренция се вършат толкова много злодеяния, че няма кръг в Ада, където се не срещат нейни деца, тя не може да остане ненаказана. Наказанието вече виси над главата й. Това са бедите, които поетът й предрича и които ще възродят всички нейни врагове. Тия беди, които я застрашават, са между другото падането на един мост на Арно, един пожар, който е разрушил три хиляди къщи, и дивите раздори между бели и черни — събития, които са се случили скоро подир предполагаемото слизане на поета в Ада. В предсказанието си Данте се възползва от вярването, че утринните сънища излизат верни. Понеже тия беди са неминуеми, по-добре е да се сбъднат по-скоро, защото, ако го стигнат на стари години, то тежко ще му бъде да ги претърпи.]
[*2 Понеже е много тъмно, за да видят по-добре, поетите са принудени да идат по-близо до дола.]
[*3 Понеже в тоя дол са наказани ония, които са си послужили за зло със своя ум и със своите дарби, Данте изказва, че, страхът, който те му внушават, да го предпази да не е сам той в такъв грях, тоест дарбата, която му е дадена да не послужи за зло.]
[*4 Когато пророк Илия се е покачил на небето, колесницата му се е представила на Елисей като плам, който възлиза нагоре.]
[*5 Полиник и Етеокъл са били Едипови синове. Във войната на седемте царе против Тива те са били в два враждебни лагера и са се убили един друг. Подир смъртта им телата им са били положени на една клада, но пламъкът се раздвоил, което се приело като знак, че враждата им продължавала и подир смъртта им. Така се е делил тука пламъкът, в който са били скрити Улис (Одисей) и Диомед.]
[*6 Мнимият кон, който стана причина за разорението на Троя, отвори оня вход, през който минаха враговете, но през който е излязъл и Еней, комуто е било присъдено от бога да стане родоначалник на Рим.]
[*7 Деидама (Деидамия), дъщеря на Ликомед, цар на о. Скирос, е била жена на Ахил, когото майка му, Темида, била изпратила в двора на баща й, за да го предпази от смъртта, която му била предречена. Ахил, облечен в женски дрехи, е прекарвал един мекушав живот, когато Улис и Диомед го намерили и го убедили да иде с тях пред Троя.]
[*8 Статуята на Атина Палада, за която се е вярвало, че докато стои в Троя, градът няма да падне в неприятелски ръце.]
[*9 Улис (Одисей) и Диомед, бидейки гърци, няма да приемат може би да говорят с Данте, който за тях е варварин. Улис, който и на земята е стоял по-горе от Диомеда, запазва и тука своето превъзходство: неговият пламък се дига по-високо.]
[*10 Цирцея е била знаменита вълшебница и хубавица, която е преобразувала своите любовници в животни. Тя преобразила Одисеевите другари в свине. Улис я накарал да им възвърне човешки вид, той сам се омагьосал и останал при нея цяла година.]
[*11 Град на западния бряг на Италия, основан от Енея и на ван Гаета по име на доилката му, която е закопал там.]
[*12 Гибралтарският пролив.]
[*13 Тая планина е може би Чистилището.]
[*14 Някои историци разказват наистина, че Улис не се е завърнал в Итака, а е заминал в Атлантическия океан Според Плин Лисабон или Улисбол, столицата на Португалия, е получил името си от Улис.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
|
|
| Vote! |
|
|
|
|
