|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ Поетът продължава, да описва седмия ров, когато се появява Как, преобразен Кентавър, който, покрит цял със змии и възседнат от един дракон, тича подир богохулника Вани Фучи. После вижда разни знаменити флорентинци, които са се били провинили в обществени кражби и които претърпяват тука най-чудесни преобразования от човеци в змии и от змии в човеци.
Ръцете си стисна при тез слова,
след туй с закана яростна нагоре
издигна ги над своята глава
и с глас той светотатствен изговори:
„Теб, Боже, пращам таз закана аз,
теб, кой владееш на небето горе!“
Една змия уви му се тогаз
на шията и в гърлото пресече
гласа му нечестив. От тоя час
змиите мен не са омразни вече.
А друга на ръцете му скочи
и тутакси надолу кат ги свлече,
на търкало се окол тях сгърчи.
О, пистоезци! Сами изгорете
града си, та за срам да не стърчи,
защото дори своите деди клети
задминахте с злодейски си дела!*1
Йощ нийде, де стъпиха нозете,
не бях видял душа аз толкоз зла;
тъй Бога не е презирал в душата
ни онзи, кой в Тиванските поля
е в бездните потънал на земята.*2
След тия думи стана като ням
и с другите избяга в мрачината.
Един кентавър отърча и там
извика: „Де е гоя звяр нечисти?“
Марема*3 не кърми брой тъй голям
змии по своите поля блатисти,
тук колко виждаха се да пълзят
кентавру по плещите. Змей лучист
стоеше прав над него на гърбът,
и той изгаря всеки, кой препречи
случайно тука на кентавра път.
„Това е Как, учителя ми рече,
кой толкоз кръв проля при Авентин.
С измама чуждо стадо той завлече
и затова е в тоя дол самин,
далеч от своите братя и другари;
сто удари Алкменовия син
въз него с боздугана си стовари
и на злодейства му положи край.“*4
Кентавра из дола напред удари
и без ни аз, ни вожда да узнай,
три духа бяха се под нази спряли
от тез, кои живеят в тоя край.
В кентавра бяхме се вгледали
и не съгледали ги бихме ний.
с висок глас да не бяха те казали
и трима изведнаж: „Кои сте вий?“
Дор поглед там стремях — без да успее
лице всред тях познато да открий, —
един от тях извика: „Чанфа*5 де е?“
Тогаз към вожда с трепет се възвих
и знак като че давах да немее,
на устните аз пръста си сложих.
Четецо, можеш да не хванеш вяра
в словата мои: не те бих винил.
Как мога теб виновен да намера,
кога сам с мъка вярвам, кой видях,
тъй изумен останах извън мера.
Додето поглед в грешните стремях,
змия там шестонога се подаде
и в миг хвърли се на един от тях:
в нозете си сграби го изотзади,
със предните ръцете му възви,
пък с средните в корема му се вяде,
с опашката краката му уви,
през тях издигна я нагоре права,
а бузите захапа му с зъби.
Бръшлян космати тъй не се споява
с дървото, о кое се вий в лесът.
Змия и грешник — едно тяло става;
почнаха кат смола да се топят,
и тъй размесиха си цветовете —
не бе възможно да се различат.
Кога хартия до огън допрете,
така от него сив добива цвет,
в кой бялото и черното са слети.
А всички други, с дух от страх обзет,
извикаха високо с глас: „Що става,
о, Аньел*6, с тебе? О, другарю клет,
виж как се измени! Не се познава
дали змия си или человек.“
Глава една се видеше, че шава
без никакъв определен белег,
че две лица са там съединени,
а като че е тъй била от век.
Ръце, крака, гърди, корем — смешене
таквоз досущ извършило се бе,
какво не вижда человешко зрене,
ни с думи може да се назове.
Вид никой първобитен не личеше,
кой за тела да наумява две,
и тоя призрак страховит вървеше
така със бавни крачки нанапред,
а с ужас в него погледи стремеше-
на грешниците многобройний свет.
Както когато летен пек настава,
кат огнена светкавица на глед
проблясва гущер, кой место менява,
така видях аз в тъмната мъгла
към другите двамина, че прошава
змийче пламнало, черно кат смола;
и злобно, като си дигна главата,
жегна с език, по-остър от игла,
едина по корема му в средата;*7
над себе си след туй се завъртя
и се просна пред него на краката.
Злочестий грешник нито изпъхтя,
а сбра нозе и тежко се прозина,
като че в миг го треска залюля,
и гледаха се грешник и гадина:
на първий раната, а на зверът
устата черна, като два комина,
в въздуха силно зеха да димят.
Духът Луканов нек се не обиди,
защото ще поискам тоя път
да млъкне за Сабелий и Насидий,*8
а нека също тъй не се гордей
за Кадм и Аретуза*9 ни Овидий,
че първия преобразил е в змей,
а извор бистър втората направи.
Духът му не могъл е да посмей
природи две да противопостави
и да накара да се изменят
взаимно вид, лице, тело и стави.*10
Това сториха грешний и зверът.
Опашката си раздвои змията,
а грешника, при туй, из един път,
спои съвсем нозете и краката
и скоро измениха си видът
отдолу от петите до бедрата.
Опашката, що бе си раздвоил зверът,
крака човешки зе да става;
след туй почнаха кожа да менят:
в змията почна тя да се смекчава,
у грешника почерня и се втвърди;
ръце му. сраснати с змийска направа,
увиснаха под черните плещи,
кат счупени ръце у просек бедни.
В вид на ръце о своите гърди
увиваше зверът нозете предни,
а пол си даде друг, като провре
между краката си нозете средни.
Димът, що те изпущаха, не спре,
а продължаваше да ги увива,
така че с мъка можах ги съзре.
Единият оста с глава плешива,
у другий дълги рошави косми
увиснаха отдире като грива.
Змията цяла се тогаз посви
и горе на нозете се изправи,
а грешний долу се изтърколи,
но очи нечестиви и лукави
един на друг не снеха ни на миг,
додето, според другите й стави,
змията не доби човешки лик,
а грешний долу, като охлюв чърни
кой крий рогата си, щом чуе вик,
съвсем изгуби нос, уши и бърни;
езика му при туй се раздвои,
а бързо, докато око да зърне,
езика у змията се спои,
тогаз димът се прекрати веднага:
опашка новата змия възви
и из дода зе пълзешком да бяга,
а прежцата захвана да я плюй
и мръсни прякори Да й прилага,
доде верва, че може да я чуй;
а като се обърна, с озлоблене
каза на другий: „Тука доде плуй,
тъй искам Бозо*11 да пълзи кат мене.“
Така си измениха те видът,
и новостта нек бъде извинене,
не сладко ако ми звучи стихът.
Виденьето напълно ме омая,
смути ми и очите, и духът,
но пак успях Шанкато да позная:
той само тука не се измени,
а другий беше онзи*12, за кого изтрая.
Гавиле, Толкова злочестни!
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЕТА
[*1 Вярвало се е, че Катилиновите привърженици избягали в землището на Пистоя. Пистоезци са ги били надминали в лоши дела.]
[*2 Капанеи — виж песен 14]
[*3 Марема е блатиста местност в Тоскана.]
[*4 Какос, разбойник, криел се на Авентинския хълм в Рим. На пещерата му отвън висели постоянно човешки черепи. Веднъж, когато Херкулес спал, откраднал му осем вола, които откарал заднишком в пещерата Но те почнали да мучат и Херкулес по гласа им намерил пещерата и разбойника, нападнал го и го убил.]
[*5 Чанфа, флорентинец. Другарите му го търсят, защото е избягал, преобразен на змия.]
[*6 Аньел Брунелески. също флорентинец. Змията, която се хвърля върху него, е Чанфа Тия нещастници, Аньел Брунелески, Бозо дели Абати и Пучо Шанкато, са заемали високи длъжности и са се възползували от положението си да оберат общественото съкровище. Преобразяването им в змии символизира хитростите, до които прибягват крадците, за да укрият своите злодеяния и да избягнат от наказание.]
[*7 Пъпа.]
[*8 Сабелий и Насидий са били Катонови войници, като минавали през Либийската пустиня, били ухапани от змии и умрели в ужасни мъки.]
[*9 Кадм, лице полулегендарно, основал Тива; нему се приписва, че е пренесъл финикийската азбука в Гърция и е изнамерил писмото. Овидий разказва как е бил преобразен в змия; Аретуза. Нимфа на богинята Диана (гр. Артемида), като се къпела в река Алфея, в Гърция, била подгонена от бога на реката, който я гонил до Сиракуза, където, по нейна молба, Диана я преобразила в извор.]
[*10 Овидий в своите песни е само „изменял“ едно същество от една форма в друга. Змията и човекът не само променят взаимно своята материя, но и качеството на самата материя се изменя, защото ги не е еднакво у змията и у човека. Данте е наистина надминал Овидий.]
[*11 Грешникът, преобразен в змия. Виж. б. 6.]
[*12 Гуерчио Кавалканти е бил убит заради своите кражби и грабежи от жителите на Гавила, местност, разположена край бреговете на Арно. Кавалкантовите приятели, за да отмъстят за смъртта му, избили голяма част от жителите на Гавила.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
