|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ Като вървят покрай брега наляво, поетите виждат безброй много грешници, които се стараят да поизлязат малко от смолата. Те са ония, които са търгували с милости и служби. Един от тях, като не успява да се скрие овреме при пристигането на дяволите, пада им в ръцете и те го разкъсват с вилите си. Той е някой си Чамполо от Навара, който по искане от Виргилия именува някои свои другари. После прибягва до хитрост, за да се изкопчи от ноктите на дяволите, и двама дяволи, които се спущат да го уловят, падат сами в смолата.
Видял съм конници да се движат;
видял съм цели войски в сражение
една насрещу друга да летят
или да търсят в срамен бяг спасенье;
видял съм и поля, и градове,
предадени на плам и разоренье;
видял съм рицарски аз боеве
при екот звънки от камбани,
при светли факели, при звукове
юнашки от тръби и барабани;
но ни кораб, кога съзре звезди,
ил надалек брежищата желани,
изтръгва вик от радостни гърди
такъв, какъв чух тука, с страх в душата,
и целий бряг накара да ехти,
кога потегли взвода из тъмата.
Как беше той ужасен! Но с светии
във църква, с пияници в механата.
Така по стръмний бряг вървяхме ний
и аз в смолата взирах си очите,
да видя там какъв народ се крий.
Както делфини скачат над вълните
и с буря плашат дерзкия моряк,
тъй грешните тук гърбове превити
показваха и скриваха ги пак,
а други долу бяха се подали
кат жаби край. блато, на мръсний брег,
на своите мъки отдих да би дали;
но дявол щом съзряха отдалек,
наскачаха веднага в вира .вряли.
Един не бе тъй бръз в своя бег
и дявол един скоро се завтече
към него, от стрела по-бръз и лек,
и с вилата кат видра го извлече;
при туй захвана да го бие той
така, че цяла кожата му свлече,
а дяволите с див ревяха вой:
„Бий хубаво, така му се и пада!“
Обзет от страх, казах на вожда свой:
„Тоз кой е, над когото без пощада
тез хищници изливат своя бяс,
и тук за грях какъв той страда?“
До него вожда приближи тогаз
и моите думи милно му повтори.
„В Наварската земя роден съм аз —
веднага мъченика*1 отговори. —
Доведе майка ми до нищета
разсипник мъж и път да ми отвори,
при господар слуга ме даде тя;
Тибалдо добрий ме прие с довере,
но неговата царска доброта,
коя на вси царе до днес пример е,
от криви пътища не ме отби:
продажност тук хвърли ме и невере.“
И дявол един, у кого зъби
стърчеха като на свиня в устата,
в нещастния жестоко ги заби;
захвана с плач и сълзи да се мята,
но отърва го дяволския вожд,
като каза: „Мен дай го на ръката,
той трябва да изпита мойта мощ.“
А после към поета се обърна:
„Запитай го, дорде говори йощ,
защо на късове в смолата чърна
ще иде безутешно да ридай.“
И вожда мой над него кат назърна
„Кажи ми от италианский край
тук грешни няма ли на теб познати?“
И грешника отвърна му, че знай.
„В смолата винаги до мен се клати;
защо при него там не съм остал?
Глава ми нямаше да си изпати
от тез джелати, кои нямат жал.“
„Я млъквай! — дяволите изреваха. —
От нас да се оплаква е седнал!“
И с вилата един тогаз замахна,
ръгна в ръката горкий мъченик
и по острилата меса виснаха.
Друг дявол пък нададе грозен вик
и с вилата в главата го замери,
а после всички. Грешния клетник
кат мишка между котки се намери,
вика, писка, а после, цял покрит
със рани, на земята се разпери.
Когато го видяха тъй пребит,
гневът на дяволите поомекна;
и вожда с глас попита жаловит:
„А кой е този, за кого намекна?“
„Отец Гомита от Галура*2 е — с глас слаб
отвърна грешника, като подклекна, —
съсъд на подлост, на лъжата раб,
комуто господ са били парите;
на господаря си дълбал е трап,
като изпуснат тихичко вразите,
кои за казън той предал му бил.
И Микел Занке*3 тука е.-В тъмите
еднакъв грях е тях съединил.
Все заедно са и Сардиния красна
на приказки е тям предмет най-мил
но пак уви! Грози ме бран ужасна,
ще млъкна. Онзи дявол там ръмжи
и виж как в мен се е вгледал с злост бясна.“
Рогатий вожд успя да задържи
злий дявол, кой почнал бе да се кани,
и грешника злочести продължи:
„Тук пълно е с ломбардци и тоскани
и мога да ви доведа цял рой,
ако таквоз е вашето желане.
Но нека тези с бесния си. вой
се отстранят, та грешните да знаят,
че тук ще ги оставят на покой,
а аз ще свирна на езика с краят —
зовем се тъй из черната смола —
и грешници отвред ще пожелаят
да дойдат тука.“ — „С хитрост виж каква
намислил да избегне от ръцете ни“ —
веднага дявол един изрева.
„Туй хитрост ли е — грешний без смущене
отвърна, — че които дойдат тук,
от вас ще си изпатят като мене!“
По-глуп и лековерен дявол друг
извика с глас: „Нек бяга, но в смолата
с криле си ще го стигна, бръз кат звук.
Ще слезем ние тамо зад скалата,
ще видим кой от нази ще надвий;
посмей да ни излъжеш!“ Мълчешката
дружината отиде да се скрий,
де беше й показал той. Веднага
навареца се дига, дето бяхме ний,
ръце във въздуха напред протяга
и в черний ров се хвърля в един миг.
Кога видяха, че от тях избяга,
дигна се зад скалата шум и вик,
а онзи, който беше дал съвета,
скокна, като извика с яд велик:
„Не ще избегнеш, о душа проклета!“
И полетя към грешний да го спре,
но отиде заканата му в щета:
надваря страх и дяволски криле!
Както в вода се патка потопява,
кога сокол над себе си съзре,
а празен той нагоре отлетява,
тъй грешний в бездната изчезна цял
и не видя се веч в нощта мъглява.
В въздуха дявола се беше спрял
и с глуха злоба махаше крилете;
в туй време друг, от ярост възкипял,
стигна го с бесен вой, заби ноктете
в месата му, но другий не стърпя:
сблъснаха се, сграбиха се в ръцете
и паднаха в кипящата смола;
там те се раздвоиха, но напразно
подигаха натегнали крила
и всячески напрягаха се бясно,
мощ нямаха да си пробият път.
Видя ги, че са схванати опасно,
и вождът им изпрати на часът
четирма дяволи, които с бързи криле
отсреща отлетяха на брегът
и там протегнаха им дълги вили.
Дор всички в тях, през гъстите тъми,
всецяло поглед бяха устремили,
с поета в път потеглихме сами.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ВТОРА
[*1 Тоя мъченик е Чамполо. Майка му. като изпаднала в бедност Поради разсипничество на мъжа си, дала син си да служи у един барон при двора на наварския цар Тибалдо V. граф шампански и крал наварски, е бил добър господар, покровител на изкуствата и сам се е занимавал с поезия и музика. Умрял е в Трапани, в 1270 г като се връщал в Тунис с костите на Луи X (Свети Луи).]
[*2 Пизаняни и генуезци, като превзели към 1117 г. Сардиния, разделили я на четири провинции (gudcature). На една от тия провинции, Галура, владетел е бил Нино Висконти от Пиза; той поверил управлението на сардинеца Гомита, който се е наричал брат-монах, отец Гомита, защото е принадлежал на ордена на така наречените весели братя или монаси. Гомита е злоупотребил с доверието на Нино Висконти, като е продавал службите и се провинил в разни кражби.]
[*3 Микел Занке е бил управител на една област, Логодоро, Сардиния. Сардинските историци разказват, че Аделазия, дъщеря на Мариано III, логодорски господар, като останала вдовица от първия си мъж, Балдо II, господар на Галура, оженила се за Енцо, незаконнороден син на император Фридрих , като му донесла за зестра областта Логодоро, която е била най-голямата област в Сардиния. Подир нейната смърт, при всичко че тя била завещала държавата си на папа Григорий X, Енцо, който от баща си бил вече приел титлата крал Сардински, завзел Логодоро и Галура и ги държал до 1249, когато, като воювал в Италия, бил хванат в плен от болонезци. Тогава Микел Занке, негов сенешал, върховен съдия, взел да управлява в негово име и за да постигне по-лесно своите честолюбиви кроежи, оженил се за майка му, Бианка Ланца, с която е бил по-рано в любовни сношения. Властта е страдала много от неговото управление. Той е бил убит в 1275 г. от собствения си зет, Бранка дОрия. За Бранка се говори в песен XXXIII.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
