|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ Поетите минават в четвъртия ров, дето се наказват ония, които са лъгали света с гадания и магии. Лицето им е обърнато откъм гърба и те, като не могат да гледат отпреде си, вървят надире Виргилий посочва на Данте някои грешници, между които е Манто, и разказва как родният му град Мантова е бил основан и е получил името си от тая магесница.
За нови мъченици аз ще пея.
Долината ехти от плачове:
кога от връх от моста взрях се в нея,
между дълбоките й брегове
видях аз в сълзи грешници обляни:
движеха се те в дълги редове
полека, кат в селата християни,
кога в духовно шествие вървът.
Под нас, оттамо, дето бяхме спряни,
надвесих се аз още над долът
и на нещастните видях лицата,
че са обърнати откъм гърбът.
Пристъпяха те опипом с краката,
а тъпо на обратната страна
блуждайха им очите в тъмнината.
Песни ми ако могат те трогна,
познай по свойто собствено вълненье,
четецо мой, с каква горчивина,
с какво неизмеримо съкрушенье
видях тук человешкото лице
в таквоз безмилостно изопаченье!
Преля от жалост моето сърце,
опрях се мълком на скалите голи
и кат закрих очи със две ръце
оплаках с сълзи тежките неволи,
що бяха поразили моя глед.
„За тези ли плачеш, кои минават доле? —
каза тогаз великият поет. —
Безумство е, прибави, да се жали
за тез, кои престъпно в горний свет
със Бога да се мерят са мечтали.
Дигни глава и онзи, кой ридай,
виж там. Тиванци него са видяли,
когато под нозе му в техний край
внезапно се разтворила земята
и вик всеобщ се чул: «Амфиарай,*1
къде потъваш тъй?» А той в тъмата
пропаднал е на черний тоя Ад,
де тъй изместена му е главата.
Туй на безумье сляпо е печат,
че в бъдещето да чете мислил e
тук гледа не пред себе, а назад,
А тамо виж Тирезий*2, кой менил е
дваж своя пол: от мъж жена станал.
И изново вид мъжки придобил е,
кога двете змии е пак срещнал,
увил ги е на своята тояга
и като първий път ги е чукнал.
Аронт*3 движи печалната си снага
до него и в ужасний тоз затвор
оплаква горко светлината блага:
от връх от Луни, над Карара, взор
към синьото море и към звездите
скитал в безграничния простор.
Оная гледай, на коя гърдите
покриват се под гъстите косми,
а голи зеят й отзад плещите.
Тя Манто*4 е, която из страни
скитала се е чужди, неприветни.
и там, де дига своите стени
градът ми родни, спряла се най-сетне.
С вниманье, моля, слушай ме сега
аз искам нивга да ти не излетне,
кое ще чуйш, от паметта. Кога
умрял баща й и в злочеста Тива
стъпила неприятелска нога.
Тогава Манто с скръб и горест жива
тръгнала е по чужди брегове,
робиня в робски край а не изнива.
Под белите алпийски върхове
на север езеро в Италья има,
кое Бенако*5 се зове:
чрез извори безбройни то приима
и в своите ширни брегове струи
водата, що от Алпите се снима
и плодородните поля пои
от Гарда до Дол Камоника.
Всред езерото островче стърчи.
де може брешианския владика
владици двама на молебен свят
от Тренто и от Веронез да свика.
От своя връх Пескара, крепък град,
брешани и бергамци застрашава,
там дето е брегът по-полегат.
Водата лишна там се отделява
и надалеко на река се вий,
която Минчио се назовава,
нивя и паши плодоносни мий,
додето при Говерно в По се влива,
но преди надалеко да завий,
в блатисто едно място се разлива
и кат се застоява в летний пек,
разнася тя навред зараза жива.
Там дивата девица в своя бег
обширна гола суша е съзряла,
къде не е имало жив човек.
В таз суша с своите люде се е спряла
далече от човешко общество,
и там до свойта смърт е тя гадала.
Туй място от самото естество
зарад водите, що са окол текли,
тъй лесно за отбрана е било,
че скоро люде много там се стекли,
над гроба неин основали град
и Мантова за нея го нарекли.
Той многолюден бил е и богат,
додето Казалоди*6 лековерни
не бе се вплел чрез пагубен преврат
на Пинамонте в замислите черни.
Така градът ми основан е бил
и всички други разкази — неверни —
за тебе нека бъдат.“ — „Вожде мил,
чрез тебе истината мен говори,
и кой пред мене би се осмелил
за туй, кое ми тук разкри, да спори?
Кажи ми, има ли всред таз тълпа
таквиз, кои да са познати горе?“
Отвърна ми поета с тез слова:
„Посред онез, що тамо са се сбрали,
виж онзи, кому гъстата брада
се спуща по плещите изгоряли:
кога в земята дивна на Парнас
деца на нянка само са остали
от юг до север, той с Калхас
в Авлида крайбрежна знак са дали,
че за отплуване дошъл е час.
Там Еврипил*7 са него наричали:
кои са чели моите песни
кат теб, туй име тамо са срещали.
А онзи дребний, който там страни,
е Скот Мишел*8: с лъжлива си наука
той вред е бил достигнал да гърми.
Бонати*9, виж, Асденте*10, който тука
със плач скърби, че е оставил там
иглите си и кожите, и чука.
Онези виж, що идат нанасам:
те вещици били са на земята
и за магиите си тук мислят с срам.
Но следвай ме сега, защо луната
на край на своя път е и клони
веч скоро, зад Сезилия богати,
да зайде в океанските вълни.
В небето снощи пълна тя светеше,
кога в лесът се бе — загубил ти.“*11
Приказваше тъй с мене и вървеше.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДВАЙСЕТА
[*1 Амфиарай е бил един от седемте вождове, които са обсаждали Тива. Той е бил гадател и като е предвиждал, че ще умре под стените на тоя град, скрил се на едно място, което било познато само на жена му. Жена му обаче не опазила тайната и той бил принуден да отиде под Тива. Посред сражението земята се отворила под нозете му и го погълнала. Тиванци, като го видели да потъва в разтворената земя, почнали да викат: „Къде потъваш, герой Анфиарай?“]
[*2 Тирезий е бил гадател от Тива. Веднаж ударил с тояга по змии и се преобразил на жена. Подир седем години срещнал пак същите змии, ударил ги с тоягата и отново станал мъж. Тиванците му отдавали божествени почести подир смъртта му.]
[*3 Аронт е бил знаменит тоскански гадател, за когото Лукан пише във „Фарсал“, че бил предрекъл гражданската война и победата на Цезар. Той е живял в гората Луни, над Карара, и оттам е правил своите пророчества, като е наблюдавал морето и звездите.]
[*4 Манто е била дъщеря на Тирезий. Тя се е изселила от Тива, след като градът бил попаднал под властта на Креон. За основаването на Мантуа и за Манто Вергилий говори в „Енеида“, Пес. Манто е добила от Тиберин, бог на река Тибър, син Окно, който е основал града, наречен от него, по името на майка му, Мантова (Мантуа).]
[*5 Това езеро днес се нарича Гарда. Вергилий го описва в неговата дължина оттам, където в него се влива река Сарка, която приема в себе си всички води, които се спущат от Алпите, между Гарда и Дол Камоника до Минчио, която излиза от него и при Говерно се влива в По. Островчето, за което говори, се нарича Гарда и още Остров на монасите. Там са допирали границите на три епархии: Трентска, Брешанска и Веронска. В него е имало църква „Св. Маргарита“, където са се събирали тримата владици, които са влизали всеки от особена врата, която е била обърната към землището на епархията му. Пескара се намира на брега на езерото, там, отдето, той захваща да става по-полегат. Съграден на един скалист хълм, тя застрашава землищата на Бреша и Бергама.]
[*6 Алберто Казалоди, гуелф, е бил владетел на Мантуа. Пинамонте му дал съвет със задни цели да изгони от града някои благородни фамилии, които са пречели на неговите замисли. Казалоди послушал съветите на коварния си приятел. Тогава Пинамонте, с помощта на народа, грабнал властта от ръцете на Казалоди и едни от благородните избил, а други изгнал, вследствие на което се намалило населението на града.]
[*7 Еврипил. гадател, който заедно с Калхас е показал кой е благоприятен час за тръгване от Авлида, кога събраната там гръцка флота, под предводителството на Агамемнон, се е готвила да отпътува за Троя и когато в Гърция са били останали само деца на нянка. За Еврипил говори Вергилий в „Енеида“.]
[*8 Мишел Скот, шотландец, се е занимавал с астрология по времето на Фридрих. Той бил предсказал на тоя император, че ще умре във Флоренция, и случило се, че императорът умрял в един градец, който се наричал Малка Флоренция. Сам за себе си бил предсказал, че ще бъде убит от един камък с известна величина и тежест. Един ден, като бил в църква, един камък паднал от свода и го ударил по главата. Ударът бил лек, но понеже камъкът имал предсказаната величина и тежест, то астрологът се прибрал у дома си и легнал в постеля, където смъртта дошла да докаже, че не се е бил излъгал в своята прокоба.]
[*9 Гуидо Бонати, гадател от Форли, който е бил написал няколко ръководства по астрология. Той е служил при граф Гуидо де Монтефелтро, който не предприемал нищо, без да се допита до него, и благодарение нему избягнал много опасности и направил много пакости на своите неприятели.]
[*10 Асденте е бил кърпач от Парма. Макар че е бил безкнижен, занимавал се е с гадаене и е бил много известен по време на Данте.]
[*11 Изминала се е вече една нощ, откакто Данте е в ада.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
