 |
|
|
|
|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ Данте и Виргилий минуват в третата яма дето се наказват симоняните, които са търгували със свещени неща. Те стоят там, забучени в земята, в тесни дупки, с главата надолу, а нозете им се гърчат навън, обвити в пламъци. Данте разговаря с един грешник и след като изказва своето негодувание против нечестните служители на църквата, минава с Виргилий в следната яма.
Симон магеснико*1 и всички вие,
които с Божиите търгувате неща,
позора песента ми ще разкрие,
във кой е вас въвлякла алчност зла!
На моста стръмни, кой се възвишава
над третий дол, пристъпяхме в нощта.
О разум висши! Как се проявлява
изкуството ти чудно нанавред,
и на небето, де грей твойта слава,
и на земята, и в тоз мрачен свет!
Тъй както в моя хубав Сан-Джовани*2
на окол купела, що е посред,
и други купели са издълбани,
така по камънака, с кой долът
и двата бряга са постлани,
пред мене и зад мене, в всеки кът,
аз виждам дупки с ширина еднаква
навред, къде очите ми се взрът.
Във всяка грешник клет честта оплаква.
що е заслужил с своите дела
и всуе милосърдие очаква,
в тях грешните със голи си чела
забити са надолу със главата,
а вънка, в неподвижната мъгла,
стърчат и бясно махат се краката,
увити с пламъци, които в вид
на алени езици от земята
излизат, дето трупа е зарит,
и се изкачват до петите горе.
„О вожде, с глас продумах жаловит
кажи ми кой е онзи, кой се бори
така безсилно с пламъка червен,
и с него може ли да се говори?“
Поета тутакси отвърна мен;
„По полегатий бряг, ако желаеш,
там ще те заведа и поразен,
от същий грешник клети ще узнаеш
и греховете му, и кой е он.“
„Учителю, кой всяка тайна знаеш,
за мене твойта воля е закон.“
Едва изказах тия думи, двама
тръгнахме ние по скалистий склон
и лесно в кръглата слезнахме яма,
де пламъците пущат син светлик.
Поета, кой държеше ме, пусна ма
при дупката, де горкий мъченик
отчаяно се вайкаше с нозете.
„О клетнико, кой тук с заровен лик
жестоко тъй си плащаш греховете,
продумай, ако в тебе още слух и глас
не са били завинаги отнети.“
Говорех и глава навел бях аз.
Така духовника се наклонява,
кога, за да забави смъртний час,
убиец го лукаво призовава
от трапа, дето го заравят жив.*3
От дупката, крака си кат пошава,
отвърна грешника*4 с глас треперлив:
„О Бонифаций*5. ти ли си пред мене?
Три годин си дошъл, дух нечестив,
по-рано тук от мойто прокобене.
Насити ли се на благата там,
зарад кои, без срам, без угризене,
обсеби и до днес скверни без срам
съпругата небесна?“ От смущене
останах като вцепенен и ням,
но вожда, като приближи до мене,
пришепна ми: „Не съм, не съм, кажи.“
Изпълних неговото повелене
и грешника захвана да движи
нозе си с дива беснота в въздуха
и тез слова, които придружи
с печален плач, из ямата се чуха:
„Що търсиш тук? Мойто ли тегло
да видиш смело, в таз долина глуха
дошъл си. преди твоето тегло
с зарите светли да се е простило?
Узнай, че горе моето чело
тиарата свещена е носило.
На мечката съм аз от гордий род
и потеклото мечешко тъй мило
било е мене, че през цял живот
ръце ми са съкровища трупали
на благо тем, а тук под тоя свод
таз грозна дупка мене са дълбали.
Пред мен, сразени за еднакъв грех,
и други в тая дупка са стърчали:
скалата е приела вече тех
и крие ги в нощта си безотрадна.
Когато онзи, за кого те зех,
яви се тук. и ази там ще падна,
но той по-малко ще стърчи от мен,
увит със пламък в мъка безпощадна,
защото недалеч е оня ден,
кога ще дойде пастир друг безверни ,
с по-грозни злодеянья опятнен,
и в изкупленье на злодейства черни
и мен, и него ще замести он*6.
От алчност гнусна, за помами скверни,
подобен на продажния Язон*7,
тому в угода, който в Париж влада,
ще стъпче той и вяра, и закон.“
При всичко че страдалците пощада
заслужават, аз отвърнах му без жал:
„О дух злочест, кажи. каква награда
Спасителят от Петра е искал,
когато ключовете поверил е?
Върви след мене само е казал.
И за пари ли пак Матей добил е
апостолски наместо Юда сан?
И прав е жребия, кой теб сразил е,
въз теб от тебе същия призван:
пази, не дигай си сега очите
от тоз имот, неправедно събран,
кой с смелост против Карл въоръжи те*8.
Оназ тияра да не бе носил,
която с почит пълни нам душите,
по-горки думи бих ти говорил,
защото ваший алчен дух съблазън
и извор на беди е сявга бил,
за честните и за добрите казън,
за лошите опора Зарад вас,
продажни пастири, от горест смазан,
евангелиста е видял оназ,
коя простира над водите власт и сила
как в увлечение от долна сласт
с царе безсрамни блудства е вършила:
оназ, коя от рожба с седем е глави
и в десет рога помощ е черпила,
доде мъж й искал е да върви
по път на доблестни и чисти нрави.*9
О алчни пастири, не сте ли ви
по-лоши от езичници гнусливи?
Ваш бог не е ли златния телец?
Ах, Константиние, колко зло направи,
когато над духовний си отец
ти своя дар велик поднесе!“*10
Тъй говорих аз на безверни жрец,
а той безспирно махаше с нозе си,
от угризене или пък от яд.
Учителят ми, без да се намеси,
с наслада слушаше ме изотзад.
Кога свърших, в ръце си ме прегърна
и тъй по пътя, кой ми бе познат,
от таз долина ме изнесе чърна
и лек, и бърз по стръмни канари
възведе ме. Доде да се озърна.
пред мен долина нова се откри
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДЕВЕТНАЙСЕТ
[*1 Симон магесника (Симон Мага)е предлагал на апостол Петър пари, за да получи дарба да прави чудеса. Оттогава търгуването с религията и със свети неща се нарекло симония.]
[*2 „Сан Джовани“ е стар храм във Флоренция срещу съборената църква „Santa Teresa“. Както имах случай да кажа на друго място, тя е била по-рано езически храм, посветен на бог Марс, покровител на Флоренция. Тая църква служи за извършване на кръщения. За тая цел в старо време около главния купел е имало и други дупки, които според едни са служили също за кръщения, а според други в тях са стъпвали свещениците. за Да бъдат по-близо до водата и да не са принудени да се навеждат много, кога потапят децата в купела.]
[*3 Между другите жестоки наказания в старо време съществувало и едно подобно. Престъпника са забивали с главата надолу в една дупка и после са хвърляли пръст отгоре му, за да го задушат жив. Случвало се е някога, че нещастният, за да забави смъртния си час, е заявявал, че има да направи някаква изповед и е призовавал за тая цел духовника, който е присъствувал на наказанието, а в това време палачите са преставали да хвърлят пръст в дупката.]
[*4 Тоя грешник е папа Николай от рода на Орсини. Затова и казва по-долу, че е от рода на мечката (Orso, мечка). Той се е възползувал от властта, за да трупа богатства за своите роднини. Тоя грях е бил общ на почти всички папи.]
[*5 Бонифаций V. Понеже Данте предполага, че е слязъл в Ада в 1300 г., а пък Бонифаций е умрял в 1303 г., папа Николай III, като го вижда и като го взема за Бонифаций, удивлява се, че тоя последният иде три години по-рано, отколкото е предречено, да го замести в дола на симоняните.]
[*6 Бонифаций ще стърчи по-малко от Никола , защото на негово място ще дойде друг безчестен папа. Тоя папа е Климент V, който е бил избран с покровителството на френския крал Филип Хубави и който, за да угоди на покровителя, си, е преместил папското седалище в Авиньон. Никола е умрял в 1280 г., а папа Климент в 1314 г. Понеже Бонифаций е умрял в 1303 г, то папа Никола го е чакал в дупката 23 години, а Бонифаций ще чака наследника си само 11 години.]
[*7 Язон е бил брат на Онияс. Той е достигнал до първосвещенически сан в Ерусалим с пари чрез покровителството на сирийския цар Антиох. Между другото обвиняват го, че е ограбил ерусалимския храм, за да обогати Антиох. Подобно Язон, Климент, за да угоди на френския цар, е пренесъл папската столица в Авиньон и допуснал да унищожат тамплиерите.]
[*8 Данте обвинява, съгласно с много историци, папа Николай, че е помогнал с пари за приготовление на клането, известно под името Сицилийска вечерня (Vepres siclennes), което е станало на втория ден на Пасха, когато камбаните са звънили за вечерна служба. В това клане са били избити всички французи, които са живели в Сицилия и главно в Палермо. Той е бил озлобен против владетеля на Сицилия Карл Анжуйски, който отказал да даде една своя внучка за един негов внук, като е отговорил, ако и на паната краката да са червени, той не е достоен да Се сроди с френския двор.]
[*9 Данте, като изменява свободно видението на евангелиста Йоан в откровението за Вавилон и като го отнася към Рим, уподобява тоя образ на жена Рим в случая може да се вземе за църквата, която има свое седалище в Рим. Водите, в които жената мие нозете си, а народите, които църквата управлява; седемте глави са седемте дарове на св. Дух, десетте рога са десетте заповеди Църквата е загубила своето високо значение, когато папите, нейни съпрузи, са се отрекли от пътя на Божиите закони и за лични и светски облаги са я оставили да блудствува с царете, да става оръдие на техните честолюбиви помисли и цели.]
[*10 Данте е вярвал, като всички в негово време, че Константин Велики, като е приел християнството, е отстъпил Рим на папите.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
|
|
| Vote! |
|
|
|
|
