|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ Осмият кръг, наречен „проклети ями“, е разделен на десет ями концентрически, във всяка една от които са наказани особен вид лъжци Поетът описва двете първи ями, дето са наказани грешници, които са се провинили като съблазнители и ласкатели.
При ямите проклети*1 бяхме ний,
с железноцветни камъне покрити
като зидът, кой окол тях се вий.
Те кръгове са грозни, страховити,
кои се все стесняват, а посред
на бездна се разтварят глъбините.
На мрачна твърдина те имат глед,
стените на която окръжават,
в защита, ширни пропасти отвред
и както мостчета се възвишават
над ямите и вънкашния бряг
на замък с портите съединяват,
така на кръглий зид, широк и як,
грамадни канари се тук подпират
и на дъга, високо, в черний мрак,
над десетте долини се простират,
а в бездната, коя в средата зей,
кат спици те на колело се сбират*2.
Към грозний ров, кой първи се черней,
пред мен наляво вождът се отправи.
Там вид, от който сърцето леденей,
от мъченици мене се представи,
които срещах тука първи път,
и няма моят ум да ги забрави.
Бе пълен с голи грешници долът,
кои в два реда разделени бяха:
онез, които се отсам тълпят,
с лица обърнати към нас търчаха,
а другите, къде вървяхме ний,
но по-чевръсто нанапред вървяха
Тъй в Рим на моста, който Тибър мий,
кога поклонници са се тълпили
за юбилея — ред да се добий,
посоки две различни са следили:
към старий замък и към храма свят
от край един едни са се стремили,
а други от друг край се връщали назад.*3
Рогати дяволи в ръце с камшици
в дольт стояха и по гръб, по врат
с тях биеха триклети мъченици,
които бягаха с лудешки бес
и жално викаха на вси езици.
Доде тъй гледах тоз подвижен лес,
един съзрях аз и казах веднага:
„И другаде виждал съм, а не днес
за пръв път тука, този, който бяга.“
Зад вожда малко нещо повървях;
нещастний грешник почна да се слага
и да се крий от другите от страх
да не позная кой е всред тълпата,
но без успех, защото му казах:
„О ти, кой там навеждаш си главата,
и тук с еднакви ако си черти,
какви носил си нявга на земята,
Качянимико*4 горе бил си ти.
Защо духът ти тук се изтезава?“
„От сърце мен не ми се хората,
но сладкият език ме принуждава,
кой тук ми наумява родний край,
и своите беди ще ти разправа.
Светът каквото и да казва, знай,
че аз съм онзи, който за награда
и като знайх с каква я цел желай,
маркизу съм продал Гизула млада;
но от Болоня само ази тук
не съм за грях подобен, който страда.
Срещнал би повеч тука е своя друг
от таз пасмина алчна, изхабена,
отколко има там, де нейний звук
се чуе между Рено и Савена.“*5
Едва изказа туй на свои език,
викна му един дявол и начена
при туй без жалост да го бий с камшик:
„Махни се, тук жени за продан няма!“
И той търти да бяга с жален вик.
Тогаз при себе вожда призова ма
и кат тръгнахме скоро от брегът,
качихме се на канара голяма,
коя виси отгоре на долът
и под която две тълпи голи
се виждат как без отдих все гърчът.
„Сега се обърни и виж там доле
онез, що гърбом тичаха напред“ —
поета ми каза. Във тези неволи
едва се бях вгледал, от скръб обзет:
„Виж онзи, продължи, кой всред тълпите
тъй горд изглежда, както в онзи свет
е нявга бил без сълзи на очите.
Язон е вожда безподобни, кой
в Колхида златното руно похити.
На остров Лемнос бе излязъл той,
кога жените бяха там избили
мъжете всички. В жесток разбой
не бе се осквернила Езифили*6;
плени се в нея тутакси Язон,
коварно съблазни я с думи мили,
а бременна я там остави он,
с борба безмилостна с беди безмерни.
На клетвите й горки жалний стон
изкупва тука той в тез ями черни,
както и на Медея жалостта,
в куп с всички съблазнители безверия.
Но доста сме гледали тез места
и двойната от грешници верига.“
Стъпихме на брега на пропастта;
от вторий зид скала се нова дига,
възкачихме се ний по новий мост:
стенанье ново до слуха ни стига.
В воня ужасна тъне долът тоз,
увит от изпарения горещи,
които погнусяват и очи, и нос.
По-харно за да види, с вожда вещи
възлязохме навръх на моста ний:
така изглежда тоя дол вонещи,
като че всички грозни мръсотии
от целий свят да бяха в него сбрани.
Едва успява взора в тез помий
черти със человешки вид да схване.
Внезапно в едного се бях вгледал,
под мене кой случи се да застане
„Защо, извика грешника с печал,
очите ти тъй в мене са се взрели?“
„Защото и друг път съм те виждал;
от Лука си, познах — Интерминели*7?“
„Да, аз съм. с плач каза ми той в ответ. —
Ласкателства са мене тук довели,
кои без мярка сял съм в онзи свет.
Не мислех тук какво ме ожидава.“
„Сега, каза ми милият пост,
вникни по-долу и оназ гнуснава
и рошава жена там виж добре,
коя ту сяда, ту кат луда става
и със нокте месата си дере;
Таида*8 е, коя в разврат е гнила,
доде е взела душа да бере;
но стига сме гледали тез патила.“
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ОСЕМНАЙСЕТА
[*1 Данте нарича тия ями _Malebolge_, дума, съставена от _malt_ и _bolge_, зли, кални ями, трапища. Мисля, че названието, което им дадох на български, проклети ями, се схожда напълно назначението на тия ями.]
[*2 Данте е описал твърде нагледно осмия кръг. В центъра се намира една кухина във вид на бездна, през която се слиза в следващия кръг. Наоколо се извиват една до друга десет стени, кръгли и концентрични. Между една стена и друга има дълбока яма. От централната кухина като спици на колело се издигат високи скали, които във вид на мостове стърчат над ямите и опират с краищата си на стената, която заобикаля извън целия кръг Тия скали приличат на мостове, които съединяват портите на една крепост с външния бряг на трапищата, с които е заобиколен: за по-лесна защита.]
[*3 За юбилея на папа Бонифаций V е имало голямо множество поклонници в Рим. За да се добие повече ред и да не се блъскат поклонниците, кога са отивали за храма на св. Петър, когато са се връщали оттам, мостът, който води за църквата, е бил разделен на две отделения По единия са минавали ония, които са отивали към стария замък, т.е. Адриановата гробница, наречена сега „Сан Анджело“, и към „Св Петър“, който се намира отвъд Тибър, а по другото отделение са минавали ония, които са се връщали назад. По такъв също начин са вървели и грешниците в първата яма, която се представлява разделена на две половини. Грешниците са тичали, едните обърнати с лице към поетите, а други с гърба Понеже поетите са вървели наляво, те са гледали лицата на ония грешници, които са тичали от дясна страна на ямата. Това са били ония. които са съблазнявали жени за чужда сметка Тичали са, обърнати с гръб към тях, ония грешници, които са били съблазнявали жени за своя сметка.]
[*4 Качянимико, от Болоня, е бил продал собствената си сестра, Гизула, на Обицо II, маркиз на Есте, за пари или просто за да спечели благоволението на маркиза Имало е, види се, противоречиви тълкувания по тая мръсна история и затова Качянимико предупреждава поета да знае, че той е продал сестра си.]
[*5 Рено и Савена текат от двете страни на Болоня и на част от неговата околия. В Ада има повече болонци, наказани за такъв също грях, за какъвто се изтезава тук Дантевият събеседник, отколкото между Рено и Савена.]
[*6 Язон, който е похитил златното руно в Колхида, е минал през остров Лемнос, когато там жените, по поощрение от Венера, са били избили всички мъже. В тия убийства не е била взела участие само Езифили (гр. Хипсипила). Язон, комуто се понравила, я съблазнил с лъжливи обещания, а после я оставил. В проклетите ями той изкупва нейните клетви, както и коварната си невярност към Медея, дъщеря на колхидския цар, която също е била съблазнена от него и после напусната.]
[*7 Интерминели е бил известен със своите раболепни и фалшиви ласкателства.]
[*8 Таида играе роля на гнусната куртизанка в комедията на Теренций „Евнух“.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
