|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ Като продължават своя път покрай Флегетон. поетите срещат тълпа от грешници, които са се провинили в насилие против природата Между тях Данте вижда учителя си Брунето Латини, който отива с него до известно време и в разговора си с него му предсказва бедствията и славата, които го очакват, и му обажда имената на някои от своите нещастни другари.
Брегът, по който тук вървиме ний
между горещий пясък и реката,
издига се и надалек се вий
кат тия зидове, кои земята
холандска защищават от бесът
на морските талази; но реката,
коя е тук направила брегът,
по нисък и по-слаб го построила.
Далеко бяхме вече от лесът,
кога, подгонена от тайна сила,
тълпа от грешни идеше към нас
и всякоя душа бе устремила
тъй поглед в нази както в късен час,
кога в небе нов месец се възкачи,
се взират люде отдалеко в вас.
Премигаха те с своите клепачи,
както примигуват кога игла
при свещник вдянват старички шивачи.
Една от тях през тъмната мъгла
взира се дълго в мене позна ма,
и кат подръпна моята пола,
извика: „Чудо ли или измама
е туй, което виждам?“ Поглед взрях
тогаз с душа от удивленье няма
в печалний грешник и кат го познах,
при всичко че от пламъка лицето
бе прогоряло, с поклон аз казах:
„О, теб ли виждам тука, сер Брунето?“
„Да, аз съм*1 — с жален глас отвърна той —
и прошка, моля ти се, дай ми, дето
ще дойда малко с тебе, сине мой,
и ще оставя жалната дружина,
коя кат мен се мъчи в тоя зной.“
„Искал бих — казах — тука с теб двамина
да седнем, стига да ми позволи
певеца, кой ме води в таз пустиня.“
„Тоз, кой от другите се отдели —
подзе Брунето — и се спре, о, сине,
стои под огнените тез сгрели
недвижим после цели сто години;
но ти върви, по теб ще те следя;
нек жалното туй шествие отмине,
ще тичам после и ще се вредя
пак между тях.“ Не смеех да оставя
брега от страх от зноя, но да угодя
на грешника, наведох ниско глава
и тръгнах тъй до него кат човек,
кой скромно почит другиму отдава.
Подзе: „По какъв жребий, своя век
преди да си довършил на земята,
дошъл си тука, дето в мраз и пек
страдай без мир на грешните тълпата,
и кой те води тука в тези тъми?“
„Там бях — отвърнах, — дето грей зората,
но пътя, кой минават наште дни,
не бях аз извървял наполовина,
кога в пуст дол залутах се сами.
Видях път стръмен, но у мен изстина
дух, вяра, да отида нанапред.
И пак се връщах в мрачната долина.
Тогаз пред мен яви се тоз поет
и бодрост като ми внуши и сила,
поведе ме в подземний адски свет.“
„Следи звездата, що те е водила,
теб слава обещава един ден,
освен ако духа ми е мамила
надеждата, коя будил си в мен.
И още, да не бе ме грабнал гроба,
като виждах как си щедро одарен,
помогнал бих ти в твойта млада доба;
но тоз народ, кой в твоя роден град
е слязъл от Фиезоле*2, кой с злоба
и с слепота душевна е познат,
за твойто благо срещу теб ще стане
и ще те накърми с печал и яд:
лозата, коя с светлина се храни,
не може между тръне да вирей;
там алчност, завист, гордост са събрани,
но чист от тез пороци ти живей.
Съдбата готви чест велика тебе
и всяка партия ще пламеней
от жажда да те счита в едно с себе,
но ти далече стой от тая смрад:
между си нек вилнее и се требе
фиезолската нечестива гад,
но нек остави това диво племе
фиданките отрадни да цъфтят,
в кои светеното живее семе,
което е посеял тамо Рим.
Добро, що има, от онуй е време!“
„Гласът ми да би бил — извиках — чтим
там горе. щеше йощ зора да те огрява,
ти. кой наставник бил си ми любим!
Доде живея, няма да забрава,
че с обич бащинска учил си нас
как человек се увековечава;
с любов и почит жарка моя глас
вред добрините твои ще разкрие.
Това, що чух от тебе в тоя час,
от моя ум не ще да се изтрие
и ще го кажа на оня, чийто взор
въз всяка тайна може да пробие.
Не първи път в печалний тоз простор
подобно слушам ази предсказане, —
но стига нивга да не дам позор
над мен да падне, какво ще нек стане,
стрелите съм готов да претърпя
най-люти на съдбата без роптане.“
Поета, който в горката тълпа
вгледал се беше, си възви очите
към мен и каза харно да втълпя
в сърцето туй, що чуха ми ушите.
С Брунето разговора пак подзех:
попитах, ако има знаменити
между онез, кои съгледал бях
до него, нещо за тях да ми каже.
„Да, има, отговори, между тях
такива, за кои да знаеш важи-
На другите тъй броят е голям,
не бих могъл, макар да исках даже,
добра ил лоша вест за тях да дам.
Като книжовници са се славили
ил сан духовен са имали там:
едни пороци тях са опятнили.
Да би могъл да вникнеш в тая сган,
пред твоя поглед биха се вестили
Франческо от Акорсо*3, Присциян*4
и онзи, кой престъпно обезчести
с живота си позорни своя сан
и затова от Арно го премести
слугата на слугите в Бакильон*5,
де, без до гроб да се разкай и свести,
прогнили си кости остави он,
но да остана повече, не смея,
на тълпа нова слушам горкий стон,
а аз не мога да отида с нея;
за моето «Съкровище» смисли,
в което на земята йощ живея.“
При тия думи той се отдели
и затърча в пустинята проклета
кат онез, кои най-бързи са били
в игрите на Веронските*6 полета.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ПЕТНАЙСЕТА
[*1 Брунето Латини, поет и философ, комуто Данте е бил задължен много за своето ранно и обширно развитие Данте е хранил голямо уважение към тоя. когото справедливо е наричал свой учител, и голяма признателност за ползите, които е извлякъл от неговото учение Тия чувства, които изказва и тука с такова горещо красноречие, не са попречили на строгия моралист да постави в Ада грешника Брунето Латини е роден около 1220 г., той е изпълвал високи длъжности във Флоренция, но поради своите убеждения е бил изгонен заедно с много други и е бил принуден да иде да живее в Париж. Това е станало след сражението при Монтаперти в 1260 г., при което начело на гибелините-победители е стоял Фарината. В Париж Брунето Латини е написал своето съчинение „Съкровището“, което препоръчва на Данте в края на разговора си с него. „Съкровището“ е един вид енциклопедия, в която авторът се е старал да вмести всички знания на своето време. То е било написано на френски, то не е било никога издадено на тоя език. Брунето е считал тогавашния френски език по-съвършен от италианския. Той е умрял в 1294 г. във Флоренция, в която се е завърнал, след като са възтържествували гуелфите.]
[*2 Фиезоле е стар етруски град, построен на един висок хълм на около три мили на север от Флоренция. Флоренция е била римска колония, основана от Сула. След разорението й от Тотила тя е била изново построена и голямо число жители от Фиезоле са дошли да се заселят в града. Между тия нови преселници и старите флорентинци е съществувала дълго време вражда, която е намерила нова храна в борбата между гуелфи и гибелини. Тая вражда се проявява и в озлоблението, с което двамата поети говорят тука за тоя народ, който се е спуснал някога от Фиезоле. Една обща. поговорка е наричала флорентинците слепи. Предполага се, че това прозвище им е било останало, защото са повярвали в обещанията на Тотила, който инак не е могъл да постигне целта си, и са оставили да влезе в града и да го разори.]
[*3 Франческо от Акорсо е бил знаменит законоведец и учител по законоведение в Болоня, където е умрял в 1294 г.]
[*4 Пресциян е бил латински граматик от V в., роден в Кесарея.]
[*5 Касае се за един флорентински владика, Андрея ди Мони, който за своите порочни нрави е бил преместен от слугата на слугите, т. е. от папата, във Виченца, където тече река Бакильон.]
[*6 Във Верона са ставали в първата неделя от великия. пост надтичвания със зелено знаме. Брунето, за да достигне своята дружина, е. тичал така, както са тичали ония, които са вземали участие във Веронските игри.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
