 |
|
|
|
|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ Третият отдел от седмия кръг, дето стигат поетите, е една поляна, насипана с нажежен пясък, над която ад пит едри огнени пламъци. Там се наказват ония, които са извършили престъпление против Бога, против природата и против обществото. Между първите Данте среща Капанео. Дохождат подир това до една огнена река и Виргилий обяснява тайнственото произхождане на реките, които текат в подземния свят.
Накара ме любов към родний. Край
да събера покъсаните ветви.
Дървото йощ се чуйше, че ридай
с въздишки, пререкания и клетви,
а аз по стъпките на вожда мил
веч готвех се да гледам нови жертви,
кои гняв Божи тука е хвърлил.
В пустиня ние се найдохме дива,
де нивга стрък зелен не е побил:
наоколо лесът се в кръг извива
и с сухи си дървета прави он
венец на таз долина песъчлива,
подобна на оназ, коя Катон
газил е под нозете си в Либия.*1
О Божа мест! Неумолим закон!
Как трябва да ти се боят ония,
кои би чели туй. що виждам днес!
Отвред печална вейше страхотия.
Души безчет, кат листче есенес
от вятър мразовит в леса капнали,
с глас плачеха над горката си чест.
Едни тук бяха по гърба легнали,
едни се бяха свили на кълбо,
а други тичаха кат побесняли,
и те най-много бяха на число,
а най-малцина тези, що лежеха,
но те по-люто сещаха тегло
и с викове по-горестни пищяха,
Над тая горка сган, всред лютий пек.
полека капки огнени валяха,
както вали на планината снег
при тихо време. Пламъци видял е
да падат тъй на Инд на стари, брег
Великий Александър, който дал е
там заповед на своята войска
с нозе пръстта да тъпче и възпял е
да се не палят парите така,
кои са излизали от земята.*2
О, горки грешници! С една ръка
и с друга, без почивка, от телата
изтърсваха тез пламнали стрели,
кои се спущаха из мрачината
и караха ги от болежки зли
да скачат и реват със глас ужасно.
О, вожде, кой в най-тъмните ъгли
на пъкъла ме водиш безопасно,
кажи ми, моля, кой е онзи там —
попитах ази, — който тъй безстрастно
лежи всред пясъка, надмен и ням,
като че болки той не претърпява
на дъжда огнен от парливий плам?
Щом грешника зачу, че дума става
за него. даде ни сами ответ:
„Мен огън никакъв не ме смущава.*3
Такъв съм тук, какъвто бях в онзи свет;
нек гръмовержеца ме прострелява
и нека ме измъчва страшен глед,
вулкана в помощ нека призовава,
Циклопи всички нек стрели коват
във Монжибело*4, нека се раздава
на всички наковални там шумът,
като при Флегра*5 в страшното сражение;
над мен не излива си гневът:
не ще постигне нивга свойто мщение!“
Учителят извика с глас тогава:
„О, Капанео, няма ли смирение
да земеш ти от никакъв урок?
За твойта гордост твоя бяс по-люта
е казан и от жребия жесток,
за които тука твоя дух се лута.“
А после каза мене с глас по-мил:
„Тоз дух, кой с тебе гордост си нечута
и тука е донел, се е числил
между царете, от кои град Тива
е дълго някога обсаждан бил;
презрял е Бога с смелост нечестива,
и чу ти, че презира го до днес,
но казън зла душа му горделива
намира в собствений си глупав бес.
Сега върви внимателно след мене
и пътя дръж покрай самия лес.“
Пред нази скоро там с вълни червени
поточе едно малко се яви
и в мен подигна страх и изумление:
от голий лес излиза и върви
далек по жежкий пясък в тъмнините;
брега не кичат никакви треви;
от камък са леглото и страните,
и всичко там от кръв се аленей.
„Откак си влязъл в тоз край страховити
през портата, която вечно зей
и всекиму свободен вход открива,
каквото и да си видял, бледней
пред таз река, коя кат смок увива
горещий пясък с своите вълни
и в себе всички пламъци попива“ —
към мен тез думи вожда устреми
и смисълта, която в себе крият,
помолих ази да ми обясни.
До днес слова му в моя ум се вият:
„Далечен остров има с име Крит,
кого морета две с вълни си мият,
безславен днес, а нявга знаменит;
там цар блажен е някога управа
творил над век невинен и честит.
Там Ида планина се възвишава,
с реки богата нявга и с гори;
но слънцето сега не осветлява
ни цвят, ни дърво с своите зари:
полите й безплодни са и голи.
Отрок ек мили Рея*6 там укри,
а после Хорифанти тя помоли
край него постоянно да реват;
тъй че предпазиха го от неволи:
заглъхваше му в техний вой плачът.
Грамаден великан*7 всред планините
издига се, тъй стар като светът:
обърнат към Дамьета е с плещите,
а погледа му в Рим е устремен.
Главата му е от злато, гърдите,
ръцете от сребро, от мед излен
е кръста, от желязо е ногата
му лява, десний крак е построен
от глина и със него на земята
той стъпя. С пукнатини зей отвред
телото негово освен главата
и сълзи леят се от тях безчет,
кои през тайни пътища минуват
и кат се спущат в тоз подземен свет,
Стикс, Ахерон и Флегетон те образуват;
а после, като минават тоз усой,
в най-долний кръг в Коцита вкуп нахлуват
Кога млъкна, попитах вожда свой:
От наший свят потока като иде,
защо пръв път се нам явява той?“
Каза: „Тоз край, де Божиите обиди
наказват се, е кръгъл; затова
при всичко че се пътя дълъг види
и скоро с тебе щем се озова
там, де ще срещнем горест и печали,
които не изказват се с слова,
цял кръг не сме досега извървяли,*8
ти прочее не се чуди — неща
очи ти нови, ако би съзряли
в тез жилища печални на скръбта.“
„Но Флегетон — попитах ази — де е
и Лета?“*9 Отговори с тез слова;
„Пред теб е Флегетон, а Лета лее
вълни си тамо, де простений грех
надежда блага вижда да свет
забвение душите черпят в тех.
Но ти сега върви край бреговете
оттук ще те прекарам аз с успех:
там пламъците гаснат под нозете.“
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ЧЕТИРИНАЙСЕТА
[*1 Античните люде с Либия са наричали Африка. Поетът сполучливо сравнява тая част от Ада, където грешниците са наказани да лежат по горещи пясъци, в африканските песъчливи пустини, но които е газил Катон, кога е бил там с Помпеевата войска.]
[*2 Според едно апокрифно писмо до Аристотел Александър Велики бил видял в Индия, че падат огнени капки, които не угасвали и на земята, и дал заповед на войниците да се защитят от огъня с дрехите си. Ставало е дума може би за вятъра самум, който може да стане по-безвреден, като си загърне човек тялото и главата. Данте е знаел вероятно това писмо, но е изменил по своя воля и угода легендата, която се разказва в него. И наистина най-удобно е било да се тъпчат пламъците с нозете, докато са падали бавно един по един, защото така само е могло да се попречи да не избухнат в неугасим огън на земята.]
[*3 Този, който говори, както се обяснява по-долу, е Капанео (Капаней), един от седемте вождове, които са обсаждали Тива. Воден от надменност, той е говорил с презрение за боговете които са го наказали за това.]
[*4 На Етна, в Сицилия, където според митологията е била ковачницата на Вулкан (гр. Хефест), който със своите циклопи е приготовлявал там мълнии за Юпитер (гр. Зевс).]
[*5 При Флегра, долина в Тесалия, Юпитер (Зевс) е поразил със своите мълнии гигантите, които били въстанали против него.]
[*6 Рея, майка на Юпитер (Зевс), за да запази живота на детето си от Сатурн (гр. Кронос), който е имал обичай да яде собствените си деца, го е укрила на планината Ида в Крит и там е карала да викат, за да не го чуят, кога плаче. Сатурн символизира времето, което разваля и унищожава всичко, което произлиза от него.]
[*7 Данте е взел несъмнено идеята за тая алегория, с която Вергилий обяснява произхождението на реките, които текат в Преизподнята. от тълкуванието, с което пророк Данаил е обяснил съновидението на асирийския цар Набуко (Набукаднесар, библ. Навуходоносор). „Златната глава, казва пророк Данаил на Набуко Одоносор, си ти сам, о добрий царю; подир тебе ще дойде едно царство, по-долно от твоето, и то ще бъде като сребро, после трето, и ще бъде то като мед; а после четвърто. и ще бъде то като желязо; най-сетне царството ще се раздели, това значат желязото и глината, от които са направени нозете на статуята.“ На тая идея Данте е дал един по-широк смисъл, като е представил чрез горната алегория общата история на човешкия род и постепенния упадък, който той е претърпял Поетът е поставил статуята в Крит, едно, защото там е била процъфтяла първата империя, основана от Сатурн (Кронос), и, второ, защото тоя остров според тогавашните познания се е намирал посред трите части от познатият свят и е могъл да се смята като център и начало на човешкия род. Сатурн е царувал над един век невинен и честит (т.нар. Златния век), но невинността и щастието, на които са се наслаждавали човеците в първите времена, са се разрушили постепенно под пагубното влияние на времето. Великанът представлява времето. Той е обърнат с плещите към Дамиет. град в Египет, а гледа в Рим и означава с това процеса на историята, като от изток е минала към запад, било пътят, по който е вървяло развитието на образоваността, която от грубо египетско идолопоклонство се е издигнала до християнската истина, съсредоточена в Рим. Различните метали, от които е съставен великанът, означават различните епохи, епохата, в която живее поетът. Пукнатините, които с изключение на главата зеят по цялото тяло на великана, представляват бедствията и неволите, които човечеството си е навлякло със своите грехове и престъпления, от тия бедствия и неволи произлизат сълзите, които се леят от пукнатините на великана и които по тайни пътища идат в Ада и образуват там Стикс, Ахерон, Флегетон и най-сетне Коцит.]
[*8 Адът има девет кръга, но Данте, като слиза в тях, изхожда само една девета част от всеки кръг, така че, като върви все наляво, само кога стигне на края на деветата част от последния кръг, не е заобиколил цялата окръжност. Той не е могъл да срещне по-рано Флегетон. който се спуща от оная лява страна, която не е била още всецяло изходена от него.]
[*9 Лета значи забвение. Според митологията духовете на умрелите са пили от водите на Лета, за да забравят напълно миналото. Лета не може да тече в Ада. Паметта за сторените грехове удвоява леченията на грешните.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
|
|
| Vote! |
|
|
|
|
