 |
|
|
|
|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ Доде поетите вървят между гробовете стените и Данте изявява пред вожда си желание да види ония, които са заровени тука, и да говори с някои от тях, обажда се един глас и го вика. Това е Фарината. Доде разговарят с него повдига се от гроба си Кавалканте, който го пита за син си. Сли. като отговаря на последния, Данте подима прекъснатия си разговор с Фарината, който му предсказва смутно, че го очакват бедствия.
Доде в тоз край на горестна неволя
така вървяхме, с реч към своя вожд
обърнах се смирено: „Моля,
кажи, ще мога ли чрез твойта мощ
да видя тия измъчений и клети,
кои лежат в такава страшна нощ?
На всички са открити гробовете
и няма стражи върху тях да бдят.“
Отвърна ми: „Докрай на вековете
ще се закрият, кога в горний свят
умрелите приемат си телата
и тук. се върнат пак от Йосафат.*1
Туй зайдно с Епикура е тълпата
на всички тез, кои е заблудил,
че мре ведно с телото и душата.*2
Молбата, сине, що си ми сторил,
ще найде пълно удовлетворение
и всичко, що от мене си укрил.“
— Учителю, отвърнах аз с смущение, —
в сърце ми всеки кът е теб познат:
за твоя поглед тайни няма в мене.
„Тосканецо, кой в огнения град
дошъл си жив, послушай ми молбата
и спри се като по молба на брат.
Показва звукът сладки на словата,
които поразиха моя слух,
че си видял в тоз същи град зората,
де може би аз с буйства се прочух.“
От кът един из гробовете нями
ненадано тез думи аз зачух.
Неволен страх в сърцето заигра ми
и приближих до вожда си, но той
с глас кротък: „Нямай страх, каза ,
а виж зад себе Фарината*3, кой
за разговор с теб жалба заявява
и прав стои до пояс в гроба свой.“
Обърнах се и всред нощта мъглява
тъй гордо да стои видях го аз
като, че страх желайше да задава
на цяла Преизподня в тоя час.
При туй всред гробовете там тикна ма
с ръка поетът и каза ми с глас:
„Без мен поговорете малко двама.“
Изгледа ме и със надменен взор:
„От кой си род?“ — попита той. С голяма
аз искреност му дадох отговор.
Навъси вежди, като че несгода
усети, и каза ми: „Лют раздор
делил е сявга нашите два рода
и сявга един срещу друг врази
гледали са да дигат у народа.
Затуй родът ми твоите дваж срази
и два пъти прогони ги в чужбина.“
„Беда чрез тебе дълго ги грози —
отвърнах, но отдавна тя премина
и те завърнаха се в родний край,
а твоя род за милата родина
по чужди краища и до днес ридай.“*4
Друг дух в друг гроб изправен на колене,
изгледа ме с желанье да познай
дали и други някой няма с мене;
кога се увери, че съм сами,
заплака горко и каза с вълнение:
„За твоя гений ако в тез тъми
да влезеш е съдбата разрешила,
защо не е със тебе и син ми?“
„Не съм, отвърнах, тук по своя сила:
до мен е онзи, кой ме е водил
в туй жилище из скърби и патила
Към него, може, Гвидо*5 твой е бил
студен по чувства.“ Аз казах туй име,
ващо по мъките се бях сетил
и начина, по който говори ми,
че същия баща приказва с мен.
В часа извика той: „Син ми любими
е бил, каза! Умрял е! С светлий ден
престал е вече да се наслаждава!“
И онемя; след туй, от скръб сразен
за туй, че отговора си аз бава,
слогна се гърбом в гроба и оттам
не стана вече. В поза величава,
без да помръдне, с своя ръст голям,
Стоеше Фарината пак пред мене
и свойта реч подзе с тез думи: „Знам,
че пръснати са и мен огорчение
от тоя гроб по-люто е това,
по скоро такваз участ и мъчене
ще дойдат и до твоята глава:
живота ти изгнанье ще отрови,
преди йощ пъти петдесет и два
луната бледна лик да зема нови.*6
Но там защо враждата йощ гори
и с мен рода ми.гони и злослови?“
„Кръвта, коя вълните обагри
на Арбия, вълнува йощ сърцата
и с клетви теб и твоя род покри.“
С въздишка той поклати си главата
и продължи: „Не без причина бях,
и не сам, с други, в тая кървава разплата
с Флоренция, но само аз всред тях,
кога за нея гибел бе решена,
въстанах и кроежа мрачни спрях:
чрез мене само тя биде спасена.“
„Съдбата, що ги гони, мирни дни
на твоите скоро нек дари в замена,
подзех, но моля ти се, обясни
каква присъда бъдещето пази
за мен, какви премеждия и злини,
защото настоящето за вази
със було е покрито, както знам,
но погледа ви надалече лази
и вижда времето що носи нам.“
„Кат тез, отвърна, у кои мощ гине,
и с туй у тях слабее зрачний плам,
имй видим що ще стане след години;
то в мрака кат светлик далечен грей,
но бъдещето, щом в предела мине,
на туй, що става днес, за нас тъмней
и нищо наший взор не проницава:
когато вечността в едно ги слей
и няма бъдеще да различава
от настоящето и зсякой зрак
у нази тук ще потемней тогава.“*7
С молба към него се обърнах пак:
„Кажи на тоя, кой падна до тебе
и горестно въздиша в гробний мрак,
че на безкрайното и светло небе
син му се радва и до тоя час:
при твоя вид вълненье ме обсебе
тъй силно, че задуши моя глас,
и затова, кога втор път пита` ма,
неволно като ням останах аз.“
Поета, дор говорехме тъй двама,
повика ме. Тогаз помолих аз духът
да каже, пред да падне в свойта яма,
кои другарство тука му държат.
„Със хиляди броят се, отговори,
онез, които с мене тук .тежат.
До мен наблизо Фредерих е Втори*8
и също вероломний кардинал*9…
а другите не ми се и говори.“
Невидим стана след това. С печал
при вожда доближих. „Защо, попита,
с тъга таквази си глава климнал?“
Предсказата обадих жаловита.
„Помня я, рече, и кат срещнеш таз,
пред чий взор всяка тайна е открита,
тя теб ще каже с сладкозвучен глас
живота ти по кой път ще удари
и що те чака до последен час.“*10
При туй оставихме стените стари,
по други път наляво той зави
и скоро посред смъртоносни пари
пред нас поле широко се яви.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДЕСЕТА
[*1 Долина близо до Ерусалим, през която тече река Кедрон и ще се съберат според Св. писание всички мъртви при Второто пришествие.]
[*2 Епикур, гръцки философ, който е учил, че пълно блаженство може да намери само в умерено ползуване от наслажденията в живота. Неговите последователи, като дали погрешно тълкуване на принципите му, проповядвали, че висше блаженство трябва да се търси в плътските наслаждения. Поради това в неуважение са изпаднали и името на философа, и неговото учение.]
[*3 Фарината, от благородната фамилия на Убертиевци, е бил мъж с високи добродетели. При Монтаперти. до река Арбия, той е разбил в едно кръвопролитно сражение гуелфската войска и след тая победа е изгонил от Флоренция всички гуелфи, между които е бил и родът на Данте. Но когато гибелините, упоени от победата, взели решение да съсипят окончателно Флоренция, Фарината въстанал и като заплашил да избие самите свои съчувственици, накарал ги да се откажат от намерението си. Благодарение само на тази храбра съпротива Флоренция е била избавена. Данте, който е бил гибелин, когато е писвал своята поема, не е могъл да не гледа съчувствено на Фарината, което се види от начина, по който ни го представлява, пълен с величествена гордост, и не старата вражда на двете семейства, вражда, за която Дантевият род е бил два пъти в изгнание, го е накарала да го постави в Ада, а неговото безверие. Поетът прощава на великия гражданин, но не прощава на епикурееца и на безверника.]
[*4 Гуелфите са се завърнали в 1266 г., шест години след сражението при Арбия, и са изгонили гибелините. Фарината е бил умрял две години преди това.]
[*5 Гвидо (Гуидо) Кавалканти е син на Кавалканте Кавалканти, който говори тука. Гуидо, близък приятел на Данте, е бил прочут лирически поет и философ и затова духът се удивлява, че съдбата, като е разрешила на Данте, за неговия гений, жив да слезе в Ада, не е допуснала същото и за син му, който се ползува с равен нему гений. Данте обяснява това с тая причина, че Гвидо не е-хранил еднакви топли чувства към Вергилий. Данте приписва на своя приятел неуважение към Вергилий вероятно за това само, че не е споделял неговите политически идеи за възстановяване на империята, която Вергилий е възпял и поддържал.]
[*6 Тука съм си позволил едно малко отклонение от текста, за което не мисля, че ми се пада порицание. Фарината казва петдесет пълнолуния, а аз, за угода на римата, съм прибавил още две. Датата, която духът иска да определи, стига до 1304 г., когато гуелфите; заедно с Данте, който обаче се е отделил после от тях, се опитали безуспешно да влязат във Флоренция.]
[*7 По думите на Фарината душата различно вижда, когато е свързана с тялото и когато е разделена от него. Когато е свързана, тя схваща по силата на чувствата, а когато е отделена, по силата на разума, .и тая сила не се простира до отделните и настоящи неща, а само до общите и бъдещи неща. Разумът на душите от Ада ще потъмнее след Второ пришествие, защото не ще има вече тогава ни бъдеще, ни време.]
[*8 Фредерих II, крал Неаполски и Сицилийски (Фридрих II Барбароса), избран император по благоволение на гибелините и с помощта на Инокентий той е известен по своите препирни с папите и още повече по щедрото покровителство, с което са се ползували при него поети и художници и на което се дължи първото възраждане на поезията и изкуствата в Италия. Той се е отличавал при това с разпуснати нрави и с неуважение към вярата и на тия две причини дължи мястото, което поетът му отрежда тука между епикурейците и безверниците.]
[*9 Отавиано Убалдини, провъзведен в кардиналски сан от папа Инокентий IV в 1244 г. Наричали са го кардинал per eccellenza. Въпреки своя сан той е съчувствувал на гибелините и е изразявал своята преданост към тяхната партия и идеи, като е казвал: „Ако има душа, загубих я за гибелините.“ За тия думи може би Данте го е турил тука при епикурейците. Разказват, че бил произнесъл тия слова от яд против Фридрих, който не се е отнасял към него така, както той е мислел, че заслужава, вследствие на което се е обявил и против него, и против партията.]
[*10 Не собствено от Беатриче, а от Качагвида научава Данте какво го очаква в бъдеще. Разбираемо е Вергилий да не знае тая подробност.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
|
|
| Vote! |
|
|
|
|
