|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ
Додето двамата поети-разговарят, на кулата се появяват Фуриите, които Данте съглежда с ужас и трепет. Виргилий го предпазва от злокобните им замисли. Един небесен пратеник пристига в това време и отваря вратите на града, в който влизат поетите и намират, че там се наказват ония, които са се провинили на земята като епикурейци и еретици.
Като видя какъв ме страх тревожи
по бледния ми лик, водача мой
сам своето смущенье уталожи.
До мене с вид угрижен спря се той
и като да се вслушваше, защото
тъй мрачен беше адский тоз усой,
че нищо не съзираше окото.
„Да, трябва, каза той, да победим
тез проклети изчадия на злото:
но тоя, кой през мрачний иде дим…
Ликът му скоро няма ли да блесне?“
От тез слова на моя вожд любим, —
прекъснато изречени, неясни,
в сърцето страх усетих по-голям;
смутен и блед, премеждия опасни
стори ми се, че предвещават нам,
и всуе всякак мъчих се белези
от отчаяние външни да не дам.
„Учителю, попитах, от онези,
що в първий кръг са, в тия глъбини
случва ли се някой си да слезе?“
„Тоз страшен път, по кой вървиме ний,
е рядко виждал, вожда отговори,
съжител друг от горните страни;
но аз слизал съм вече тук отгоре,
по волята на Ерихтон*1, тогаз,
кога из тез, увити с вечен мрак простори
зовеше духове тя жални. С глас
зачух я, мене като призовава,
и в бездната най-мрачна слязох аз,
де Юда плаче и се изтезава,
и дух един оттамо призовах.
Тез пътища познавам оттогава
и крепко повери се мен без страх.
Отвред ограждат тез води вонливи
печалний град, де скоро лют замах
очаква стражите му нечестиви.“
И много още вожда мой неща
разказа ми за тез усои диви,
кои избягват ми от паметта;
в тоз час очи ми бяха се вгледали
във кулите, пламнали всред нощта.
Над тях на върха бяха се подали
три Фурии*2 с подобье на жени,
препасани с зелени смоци, цяли
облени в кърви. Нямаха коси,
змии тям виеха се на главите
и скриваха им грозните страни.
„Туй Евменидите са страховити,
тогаз каза ми вожда, кой позна
тез диви дъщери на мрачините. —
Мегера е от лявата страна,
до нея Тезифона е в средата,
Алета е отдясно.“ И млъкна.
Трите с нокте си късаха месата
и с викове таквиз и бесен вой
въздуха цепеха, че с страх в душата
прилепнах тутакси до вожда свой.
„Да викнеме Медуза*3, отмъщение
нек прегърне Тезей*4, тогаз покой
и мир ще найде нашто озлобление.“
Така казаха страшните сестри
и тук наведоха се те над мене.
И вожда мен: „Душа си ободри,
но обърни се и закрий очите,
защото няма светлите зари
да видиш вече, ако тук в тъмите
Горгона страшна с змейското сърце
покаже се и зърнеш й чертите.“
При тез слова сам моето лице
обърна и очите ми склопени
закри веднага с двете си ръце.
О вий, кои сте в мъдростта влибени,
под булото на моите песни
търсете скрита мисъл и значение!*5
Внезапно Стикс захвана да шуми,
със трясък страшен в мрачни брегове
се бийха разбеснелите вълни.
Тъй буен вятър с страшен глас реве,
когато затрещи в гората глуха,
пречупва, кърти клоне й дърве
и надалече шири се в въздуха;
кънтежа чуй се всред кълба от прах,
които целий шир увиват: духа,
и зверове и пастири, от страх
обзети, бягат лудо пред бедата.
От страшния шум уплашено трепнах,
но вожда, кои прочете ми в душата,
очите ми откри и с мерен знак:
„Виж там, къде по-гъста е мъглата“ —
каза ми. Както жабите с луд бяг
подскачат и укриват се веднага,
змия щом зърнат на блатистий бряг,
тъй грешната тълпа видях, че бяга
пред едното, по черните вълни
кой минуваше, без да ги досяга:
като да знайше тия глъбини,
към нас вървеше бързо и пред себе
с ръка двоеше гъстите тъми.
Додето тръпнех йощ за свойто жребе,
познах по светлия му дивен лик,
че пратен е от Божието небе.
Към вожда се обърнах в същий миг,
но знак ми даде мълчалив с ръката,
да го посрещна с поклон. С яд велик
застана светлий Ангел пред вратата,
до нея с пръчица една допря
и тя разкри се начаса. В тъмата
тогаз от страшний праг, къде се спря,
извика той: „О, клетници изгнани,
злостта ви и до днес ли не умря?
Кой смел е против оня да въстане,
чиято воля нивга се не вий,
и грозно не нашъл е наказание?
Кое упорство няма да разбий?
Не помните ли Цербер плътояден
защо досега в тия бездни вий?“
Като човек, във своите мисли вдаден,
към пази. без да се обърне, в път
впусна се той из края безогладен.
Със бодър дух влезнахме ний в градът*6
без нийде никакво съпротивление.
Очи обръщах аз към всеки кът:
отвсякъде представи се пред мене
поле печално, пълно с гробове,
като при Арли*7, де се Рона пени
и толкоз скръбни спомени зове,
като при Пола*8, до Карнаро, дето
до чужди край допират родни брегове.
С по-тъжен вид е туй поле проклето
от гробищата, що се виждат там.
Гробовете, с които е посето,
изпушат непрекъснат огнен плам
и със такава сила те светяха,
че посред нощний мрак стори се нам
разжежено желязо кат да бяха:
те зееха открито и от тех
въздишки, вопли жалостни летяха.
„Кои са тез души и какъв грех
тез мъки е навлякъл тям ужасни?“
Към вожда с тия думи реч подзех.
Отвърна ми: „Тез клетници нещастни
на ереси*9 водачи са били,
и с тях които са били съгласни,
еднакви теглят тук патила зли.
Подобни тук лежат с подобни:*10
не може никой да ги изчисли.
Различни са ученията злобни,
които водят тука. затова
горят неравно тия пеши гробни.“
Надясно той зави при тез слова
и ази, пълен с мисли жаловити,
тръгнах по него с климнала глава
между тез мъченици и стените.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДЕВЕТА
[*1 Ерихтон е била една прочута магесница от Тесалия, за която говори и поетът Лукан. Към нея се е обърнал Секст Помпей, за да узнае как ще се свърши войната между баща му и Цезар. Нейното изкуство се е състояло в това, че е призовавала духове на мъртви и като ги е превъплътявала, предричала е с тяхна помощ бъдещето. Така Секст Помпей узнал от нея какво ще се случи с баща му. Тя е умряла, види се, много стара, понеже е живяла подир Вергилий и в някое от своите вълшебничества е била призовавала неговия дух.]
[*2 Фурии или Евмениди, които по-долу Вергилий назовава, са били в гръцката митология демонични божества, които са мъчили престъпилите клетва или осветени от традицията норми.]
[*3 Медуза е една от трите Горгони, чудовища, които са имали мощ с поглед да превръщат в камък всички ония, които са ги поглеждали. Тая мощ е била особено силна у Медуза и затова по-долу Вергилий съветва Данте да си обърне лицето и да закрие очите си. Медуза е била убита от Персей, който й взел главата и я носил със себе си във всички свои походи, за да вкаменява с нея неприятелите си.]
[*4 Фуриите говорят с.озлобление за Тезей, който се е осмелил да нападне стените на Ада, кога е искал да грабне Прозерпина (гр. Персефона), жена на Плутон (гр. Хадес), и над когото не са успели да си отмъстят за това нападение.]
[*5 Поетът иска да каже, че под булото на стиховете му се крие алегорически смисъл и него трябва да търсят ония, които ги четат. Това предупреждение се отнася до цялата поема, в която на много места, а не само тука, във вид на поетически фикции са изказани високи поучения, морални и политически. Истина е, че тия фикции са често мъчно обясними или се поддават на няколко тълкувателни значения и след дълго мислене — оставят ни пак в недоумение. Но тука без колебание може да се каже, че поетът е искал чрез Фуриите да изобрази угризенията, които предизвикват особено ония престъпления, които се дължат на чиста злоба, чрез това се проявява най-страшно Божият гняв и на тоя, и на оня свят. Лицето пък на Медуза, което е имало сила да вкаменява хората, представлява плътските наслаждения, които вкоравяват сърцето на човека, помрачават разума му и унищожават в него всяко добро и благо чувство. Злоумишлените Фурии са искали тъкмо да си послужат с това средство, за да възпрат Данте чрез сладострастно оглупяване от великия му подвиг. Но Вергилий му показва с дело две велики оръжия да се защити от Горгона: да се пази от съблазън, което му посочва, като му затваря сам очите с ръцете, и да изучава философията, което му посочва, като му дохожда на помощ. Всички тия чудовища, които стоят на стража в разните кръгове на Ада, изобразяват постоянната война, която пороците водят против добродетелта: завистта и злобата, кого се стараят всякога да създават пречки и скърби на мъдрите честни люде, които искат да вървят по правия път.]
[*6 Градът, в който влизат поетите, образува шестия кръг на ада. Тоя и петият кръг се намират на една равнина малко полегата и разделена на две концентрични отделения: първото е завзето от блато, а другото — от пъкления град, който е заобиколен отвред от това също блато.]
[*7 Арли (Arles), град във Франция при устието на Рона. Там са станали големи сражения и досега се виждат многобройни гробове. Преданието разказва, че Карл Велики се е борил с неверниците при Арли и понеже били паднали много християни, той се е помолил Богу да направи да се разпознаят от неверниците, за да могат да ги погребат. На другия ден намерили много гробове, а на всички умрели на челата имало надписи с техните имена и презимена. Като ги разпознали така, заровили ги в тия гробове.]
[*8 Пола, град в Истрия, на Карнарския залив. Там са станали големи сражения и досега се виждат многобройни гробове.]
[*9 При всичко, че тука се говори за еретици, поетът има предвид не основатели на секти и на нови вери или схизматици, които са наказани в други кръг (песен XXV), а просто невярващи, безбожници, материалисти, епикурейци и всички, които са имали престъпни понятия за Бога и за провидението, но които са направили зло само на себе си, които са сгрешили повече по заблуждение, отколкото по зъл умисъл.]
[*10 Всеки гроб съдържа отделен вид грешници, събрани по еднаквост и подобие на прегрешенията им.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
