|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ При входа на четвъртия кръг поетите срещат Плутона който се опитва да ги сплаши със страшни викове, но Виргилий укротява гнева му и пред тях се явяват разсипниците и скъперниците, които взаимно се изтезават тука. Виргилий говори на Данте за щастието.
После поетите се спускат в петия кръг, дето в Стикс се наказват гневливите.
Папе Сатан, папе Сатан, алеппе*1,
извика Плутон със пресипнал глас,
щом ни съгледа в тез владения слепи.
„Не бой се, рече вожда ми тогаз,
на вятър те му идат виковете,
защото няма може да върне нас.“
И после, като го сплаши с ръцете,
извика громко с глас сърдит: „Млъкни,
и всуе не беси се, влък проклети!
Защото идем в тия глъбини
по волята на кой от небесата
наказа те за твоите злини.“
Веднага звярът падна на земята
и сви се там с разпенени уста,
на кораб както свиват се платната,
когато буря го залей с вода.
В четвъртий бяхме кръг, де сган изгнива
на своите грехове под тежестта,
по-многобройна и по-нечестива.
Всесилний Господи! Какъв порой
от мъки и страдания тук се слива.
Защо грехът не дава ни покой
в сляпо ни обрича на патила?
Тъй също както в морския усой,
между Харибда страшната и Сцила,
вълните една в друга, кат реват,
се блъскат със неукротима сила,
тъй тласкат тежести по мрачний път
и едни в други блъскат се душите,
а кат се дърпат, чуй им се гласът:
защо ги стискаш тъй в ноктите?
Защо пилееш глупаво? — Безспир,
тъй от един до други край разбити,
въртят се грешниците в мрачний шир
все с тия същи думи на устата,
а после всеки връща се надир
и изново захваща пак борбата.
Попитах опечален вожда свой:
„Кои са тези, кои в темнината
тъй изнуряват се в безспирен бой?
И тез какви са там с глави плешиви,
кои стоят отляво в тоз усой?“
Каза ми той: „Кога били са живи,
не са знаяли вярно да ценят
световните богатства измамливи.
Безспирно искат те да се сближат,
но ги отблъскват в тия тъми вековни
пороците противни, що в светът
душили са ги с своя дъх отровни,
а тез там с плешивите чела
били са в живий свят слуги църковни
и папи; кардинали. На тегла
обрекло ги е грозно сребролюбие:
таз страст е извор на злини била
открай и всяка душа ще погуби.“
„Желал бих тука някои, подзех,
да разпозная в тия тълпи груби.“
„Напразно туй желаеш; техний грях —
отвърна ми, съвсем ги изменява:
прилика всякаква отнима в тях.
Борба безспирна тук ги изнурява;
кога денят настане в страшний съд,
кой праведни и грешни ожидава,
с затворена ръце ще се яват
едните, другите — с глави плешиви.*2
По туй, що ужасява ти духът,
познай, о сине, колко измамливи
и малотрайни, суетни блага,
богатството нам дава, дор сме живи.
По тях с каква там тичаме тъга,
а всичкото злато да би се сбрало,
от сътворенье мира досега,
което на земята е имало,
на никой дух, кой страда в тоя мрак.
за мигновенье отдих не би дало!“
„Кажи ми, вожде мой, попитах пак,
какво е това щастие тъй неверно,
що нам вести се с вид ту строг, ту благ?“
„Доколе ослепленье извънмерно —
извика, ще влече, о смъртни, вас,
и все невежество ще плуйте черно?
Всезнающий, кой има всяка власт,
така е разположил небесата,
че всяка част се свързва с друга част
и редом мерно лей се светлината.
Тъй също е поставил божество,
кое се разпорежда със благата.
Кои щеславното ни естество
примамват с мощ неодолима:
по своя воля ги раздава то,
едни събаря, други пък подима;
безчувствено към жалби и молби,
на едни дава, а от други зима,
отсича и присъжда своите делби,
невидимо като змия в тревата;
пред него бързо нуждата върви
и на събитията сее семената.
Промени прави мимо вас безчет
между човеци и народи на земята
и често онзи даже, кой привет
от благодарност му дължи, въстава
и среща го с хули и зъл навет;
но то блажено е, не се смущава
и с божествата други своя път
низ вековете смело продължава.*3
Но, сине мой, минутите текат,
звездите, що изгряха на небето
при тръгване, на запад се стремат.*4
Оттука в кръгове ще слезем, дето
очакват ни по горестни беди.
На жив човек в туй жилище проклето
е запретено дълго да седи.“
Тръгнахме пак и мътен вир горещи
настигнахме след малко, чий води,
увити с пари гъсти и вонещи,
се шумно спущаха във трап дълбок.
Пътечка тясна с извои зловещи,
кои грозяха с смърт при всеки скок,
заведе ни при блато, де вадите
събират се под хълм един висок.
То Стикс се казва. Голи, в кал зарити,
с вид страшен духове лежеха тук
безбройни.и с главата и гърдите
без милост биеха се един друг,
а пък с зъби си късаха месата.
На воплите им горки страшний звук
далеко чуеше се в тъмнината.
Каза ми вожда: „Тука видиш тез,
на кои гняв увлякъл е душата
в деяния престъпни с своя бяс,
но други има още по-дълбоко
зарити. Ти останал би в несвяст,
да би видял как мъчат се жестоко,
но никога в туй блато, де лежат,
не ще проникне человешко око.*5
Въздишките им през водите път
пробиват си и правят ги да бликат.
От мир лишени, горко те стенат
и денонощно с глас плачевен викат:
«Смутихме на живота светлий зрак,
движеше гняв душата и езикът;
стъпкахме щастьето под своя крак;
в света сломихме чашата на мира
и тук ще гнием в кал и вечен мрак.»
Но думи моят език не намира
за тоя химн печален, в кой скръбта
изказват, коя люто ги раздира.“
Край блатото вървяхме и тълпа
вред виждах аз от духове мъгляви,
кои се мъчат в мръсната вода.
Пред нази скоро кула се представи.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН СЕДМА
[*1 Трудно е да се определи значението на тоя стих, който в текста е написан така Pape Satan, pape Satan aleppe То е едно непреводимо възклицание, с което Плутон изказва своето удивление, като вижда човек да влиза в неговите владения, достъпни само за душите на умрели грешници Непонятността на думите, с които посреща двамата поети, увеличава ефекта, който произвеждат. Някои тълкуватели, като изкарват думата _pape_ от латинското възклицание _papae_ — какво виждам? — _aleppe_ от еврейското алеф и гръцкото алфа, първа буква от азбуката, която се употребява още със значение на начало, началник, превеждат така тоя стих: „Що виждам, що виждате, началниче Сатана?“]
[*2 Разбира се лесно защо скъперниците ще се явят на Страшния съд със затворени ръце. Те ще се представят и там с видимия печат на порока, от който са страдали през живота си Много по-трудно е да се обясни защо разсипниците ще излязат на второ пришествие с плешиви чела. Поетът е дал може би видим образ на изречението, че разсипникът изяжда дори и космите си, или пък се е възползувал от един съществуващ тогава обичай в Италия, според който всеки човек, който е бил разпилял своите богатства и за прехрана е бил принуден да иде да служи у други, е бил наказван, под формата на понижение, да си остриже космите.]
[*3 Според идеите на времето, които са се приемали едва ли не като някакъв догмат, щастието (la fortuna) е било едно ангелско божество, като ония, в чиито атрибути е влизало да разпределят равномерно светлината. Щастието е раздавало своите блага, предшествувано от нуждата, която го е карала да бърза. При всичко, че тия вярвания не отговарят вече на нашите понятия, представлението, което ни дава тука поетът за щастието, не губи нищо от своята поетическа вярност и хубост.]
[*4 Откакто са влезли в ада, досега са изминали 18 часа. Поетите са тръгнали при зазоряване: до заход слънце, понеже е било равноденствие, са били изминали 12 часа. Сега звездите се стремят на запад, т.е. преминали са меридиана, следователно в полунощ, изминали са прочее други 6 часа.]
[*5 Тълкувателите не са съгласни какъв вид грешници се изтезават в това блато, в което не може да проникне човешко око. Някои мислят, че и тука поетът е искал да постави едни до други два вида грешници с противни пороци, както по-рано е поставил едни до други скъперници и разсипници. Според тях в блатото са наказани ленивците, ония, които като са получили обида, не са умели ни да простят, ни да си отмъстят. Това мнение е в разрез с текста. Много по-вероятно е, че са наказани там онези, които не са се увлекли внезапно в деяния престъпни от гнева си, а са го притаявали и са обмисляли отмъщението си дълго време преди да го турят в изпълнение. Те наистина са по-виновни от ония, които в минута на гняв и непредумишлено извършват престъпление, и заслужават да бъдат наказани по-тежко.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
