Мълчаливият свидетел на Възкресението

Автор: ks. Mieczysław Piotrowski TChr,
Обичайте се! 1/2009 → Църква

Тази гробна плащаница е служела като постеля, покривало и кърпа ( sodara ) и е обвивала главата и цялото тяло – с едната половина отдолу, а с другата отгоре. От близо сто години учени от различни области на науката провеждат трудоемки и всестранни изследвания върху Торинската плащаница, които сочат нейната автентичност. Благодарение на тези изследвания Торинската плащaница е станала най-известната християнска реликва, една учудваща света на науката „фотографска лента” на страданието, смъртта и възкресението на Христос. Научните изследвания потвърждават, че отпечатъкът върху плащаницата се е получил в резултат от присъствието на истинското разпънато Тяло, което се е изобразило върху нея като фотографски негатив, а петната от кръвта са като позитив . Тази безценна реликва се е запазила до наши дни и се съхранява в Торино.

Американските физици от Академията на Американските военновъздушни сили Д. Джаксън и Е. Джампър са открили, че изображението върху плащаницата е триизмерно. Многократни подробни изследвания потвърждават, че съвременната наука не е в състояние да пресъздаде такова изображение, толкова повече не би могъл да го направи и никакъв фалшификатор. Този образ не е нарисуван с четка или с друга техника и не е дело на човек. Върху него няма никакви следи от мазка, както е при всяка картина или рисунка. Образът е с прозрачно жълт цвят и представлява голяма загадка, понеже в него изобщо не се откриват никакви пигменти, бои или багрила. Преждата е пожълтяла по-силно само върху външната страна. Оказва се, че измежду стотината влакна, образуващи нишката, само две или три външни влакна са променили цвета си. Така че изображението е възникнало само върху повърхността на влакната и не съществува нито от външната страна на платното, нито във вътрешността на нишките. Направените върху някои нишки опити да бъде премахнато оцветяването на влакната с помощта на 25 различни лабораторни разтворители са останали без резултат. И така научните изследвания доказват, че изображението върху плащаницата не може да се премахне с нищо.

Образът върху плащаницата има много характеристики, които въвеждат учените в голямо недоумение. Въпреки че в нея е било завито тяло, изображението е идеално плоскостно. То е без изменения и съгласно законите на оптиката представлява успоредна проекция. Учените предполагат, че най-вероятно този незаличим негативен образ на Разпънатия върху плащаницата е възникнал вследствие на някакво тайнствено избухване на енергия отвътре. Тогава образът се е отпечатал чрез „прогаряне” на повърхността на влакната от инфрачервено лъчение или от бомбардиране на протони с енергия един мегаелектронволта(с такава енергия протонът преминава през зона с потенциална разлика един милион волта).

Науката не е в състояние напълно да изясни механизма за нанасяне на образа на тялото върху платното. Затова ученият Д. Джаксън пише: „Въз основа на познатите днес физико-химически процеси имаме основание да твърдим, че върху плащаницата не би трябвало да възникне образ, но той е действителен, дори когато не сме в състояние да изясним как е възникнал. Научните изследвания са изключили вероятността образът върху плащаницата да е фалшифициран. Единственият творец на този потресаващ фотографски негатив е мъртвото тяло на разпнат човек, евреин от първи век, разпънат от римските войници точно по начина, който описват Евангелията.

Всички научни данни позволяват да твърдим, че става дума за автентичното погребално платно на Иисус Христос. Учените К. Е. Стевенсон и Г. Р. Хабермас твърдят, че степента на вероятност, образът върху плащаницата да не е образ на тялото на Иисус е 1 от 82 944 000. За да илюстрират това по-добре, те представят следното сравнение: Да си представим 82 944 000 банкноти от 1 долар наредени една до друга. Това прави дължина, три пъти по-голяма от разстоянието между Ню Йорк и Сан Франциско. Едната от тези банкноти е белязана и един човек със завързани очи може само веднъж да протегне ръка, за да я намери. Вероятността да намери белязаната банкнота е 1 от 82 944 000. Окончателният извод е следният: Плащаницата е погребално платно, в което е било завито тялото на Иисус Христос. Този извод се опира на изобилно документирани научни факти (Вердетто сулла Синдоне. Брешия, 1982 г., с. 146).

И. Делаж правилно забелязва, че толкова силни и неоспорими аргументи няма да убедят само онези хора, които поради идеологически причини „са си сложили разума на трупчета”. Експерти по съдебна медицина въз основа на познания върху процеса на съсирванена кръвта , твърдят, че тялото на Иисус е било обвито в плащаницата около два часа и половина след смъртта и е останало в нея 36 часа, тъй като върху тъканта няма никакви следи на разлагане и гниене. Нещо повече, тялото със сигурност не е било извадено от плащаницата, понеже няма никакви следи от разкъсване , ясно се виждат ненарушени съсиреци от кръв. Този факт не може да се изясни научно, нито да се възпроизведе в лаборатория.

По какъв начин тялото е проникнало през лененото платно, без да наруши неговата структура? Какво е причинило тайнственото отпечатване на цялото тяло върху плащаницата? Отговор може да даде само вярата, която говори, че всичко това е станало в момента на Възкресението на Иисус Христос. И затова по време на своята проповед в Торино на 13 април 1980 г. Светият отец Йоан-Павел II каза, че „приемайки аргументите на много учени, Светата торинска плащаница е особен свидетел на Пасхата: на Страданието, Смъртта и Възкресението. Мълчалив, но едновременно красноречив свидетел”.

Науката открива кой е Човекът от плащаницата, а вярата води към Неговото разпознаване. Тази най-ценна реликва по особен сугестивен начин ни напомня, че Христос наистина страда, умря на кръста и възкръсна заради мен, заради моето спасение. Мога ли да остана безразличен към тази безкрайна любов?

„За вярващия човек – казва Йоан-Павел II – е важно преди всичко това, че плащаницата е огледалото на Евангелието. (…) Всеки чувствителен човек, размишлявайки върху него, изпитва вътрешно вълнение и разтърсване (…) . Плащаницата е наистина невероятен знак, който обръща към Иисус, истинското Слово на Отца, и призовава човека, да следва в живота си Този, който предаде за нас самия себе си…” (Торино 24.05.1998)